John 13

А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

Před svátkem pak velikonočním, věda Ježíš, že přišla hodina jeho, aby šel z tohoto světa k Otci, milovav své, kteříž byli na světě, až do konce je miloval.

И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,

A když večeřeli, (a ďábel již byl vnukl v srdce Jidáše Šimona Iškariotského, aby jej zradil,)

Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,

Věda Ježíš, že jemu Otec všecko v ruce dal a že od Boha vyšel a k Bohu jde,

стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса.

Vstal od večeře, a složil roucho své, a vzav rouchu, přepásal se.

После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.

Potom nalil vody do medenice, i počal umývati nohy učedlníků a vytírati rouchou, kterouž byl přepásán.

И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?

Tedy přišel k Šimonovi Petrovi. A on řekl jemu: Pane, ty mi chceš nohy mýti?

Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.

Odpověděl Ježíš a řekl jemu: Co já činím, ty nevíš nyní, ale potom zvíš.

Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.

Dí jemu Petr: Nebudeš ty mýti noh mých na věky. Odpověděl jemu Ježíš: Neumyji-liť tebe, nebudeš míti dílu se mnou.

Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!

Dí jemu Šimon Petr: Pane, netoliko nohy mé, ale i ruce i hlavu.

Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.

Řekl jemu Ježíš: Kdož jest umyt, nepotřebuje, než aby nohy umyl; nebo čist jest všecken. I vy čistí jste, ale ne všickni.

Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.

Nebo věděl o zrádci svém; protož řekl: Ne všickni čistí jste.

А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?

Když pak umyl nohy jejich a vzal na sebe roucho své, posadiv se za stůl zase, řekl jim: Víte-liž, co jsem učinil vám?

Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.

Vy nazýváte mne Mistrem a Pánem, a dobře pravíte, jsemť zajisté.

И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.

Poněvadž tedy já umyl jsem nohy vaše, Pán a Mistr, i vy máte jeden druhému nohy umývati.

Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.

Příklad zajisté dal jsem vám, abyste, jakož jsem já učinil vám, i vy též činili.

Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

Amen, amen pravím vám: Není služebník větší pána svého, ani posel větší nežli ten, kdož jej poslal.

Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

Znáte-li tyto věci, blahoslavení jste, budete-li je činiti.

Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“

Ne o všechť vás pravím. Já vím, které jsem vyvolil, ale musí to býti, aby se naplnilo písmo: Ten, jenž jí chléb se mnou, pozdvihl proti mně paty své.

Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.

Nyní pravím vám, prve než by se to stalo, abyste, když se stane, uvěřili, že já jsem.

Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.

Amen, amen pravím vám: Kdo přijímá toho, kohož bych já poslal, mneť přijímá; a kdož mne přijímá, přijímá toho, kterýž mne poslal.

Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

A to pověděv Ježíš, zkormoutil se v duchu, a osvědčil, řka: Amen, amen pravím vám, že jeden z vás mne zradí.

Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

Tedy učedlníci vzhlédali na sebe vespolek, pochybujíce, o kom by to pravil.

А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.

Byl pak jeden z učedlníků Ježíšových, kterýž zpolehl na klíně jeho, jehož miloval Ježíš.

Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.

Protož tomu návěští dal Šimon Petr, aby se zeptal, kdo by to byl, o němž praví?

А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?

A on odpočívaje na prsech Ježíšových, řekl jemu: Pane, kdo jest?

Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.

Odpověděl Ježíš: Ten jest, komuž já omočené skyvy chleba podám. A omočiv skyvu chleba, podal Jidášovi, synu Šimona Iškariotského.

И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

A hned po vzetí toho chleba vstoupil do něho satan. I řekl jemu Ježíš: Co činíš, čiň spěšně.

Но никой от седящите не разбра защо му каза това.

Tomu pak žádný z přísedících nerozuměl, k čemu by jemu to řekl.

Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните.

Nebo někteří se domnívali, poněvadž Jidáš měšec měl, že by jemu řekl Ježíš: Nakup těch věcí, kterýchž jest nám potřebí k svátku, anebo aby něco chudým dal.

И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

A on vzav skyvu chleba, hned vyšel. A byla již noc.

А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.

Když pak on vyšel, dí Ježíš: Nyníť oslaven jest Syn člověka, a Bůh oslaven jest v něm.

Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

A poněvadž Bůh oslaven jest v něm, i Bůh oslaví jej sám v sobě, a to hned oslaví jej.

Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

Synáčkové, ještě maličko s vámi jsem. Hledati mne budete, a jakož jsem řekl Židům: Kam já jdu, vy nemůžete přijíti, tak i vám pravím nyní.

Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.

Přikázání nové dávám vám, abyste se milovali vespolek; jakož já miloval jsem vás, tak abyste i vy milovali jeden druhého.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Po tomť poznají všickni, že jste moji učedlníci, budete-li míti lásku jedni k druhým.

Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.

Dí jemu Šimon Petr: Pane, kam jdeš? Odpověděl mu Ježíš: Kam já jdu, nemůžeš ty nyní jíti za mnou, ale půjdeš potom.

Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.

Dí jemu Petr: Pane, proč bych nemohl nyní jíti za tebou? A já duši svou za tebe položím.

Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.

Odpověděl jemu Ježíš: Duši svou za mne položíš? Amen pravím tobě: Nezazpíváť kohout, až mne třikrát zapříš.