Job 8

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Tedy odpovídaje Bildad Suchský, řekl:

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Dokudž mluviti budeš takové věci, a slova úst tvých budou jako vítr násilný?

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Což by Bůh silný neprávě soudil,a Všemohoucí což by převracel spravedlnost?

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Synové zajisté tvoji že zhřešili proti němu, proto pustil je po nepravosti jejich.

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

Kdybys ty opravdově hledal Boha silného, a Všemohoucímu se modlil,

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

A byl čistý a upřímý: jistě žeť by se hned probudil k tobě, a napravil by příbytek spravedlnosti tvé.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

A byly by první věci tvé špatné, poslední pak rozmnožily by se náramně.

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

Nebo vzeptej se, prosím, věku starého, a nastroj se k zpytování otců jejich.

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

(Myť zajisté včerejší jsme, aniž jsme čeho povědomi; k tomu dnové naši jsou jako stín na zemi.)

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Zdaliž tě oni nenaučí, a nepovědí tobě, a z srdce svého nevynesou-liž slov?

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Zdali roste třtí bez bahna? Roste-liž rákosí bez vody?

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Nýbrž ještě za zelena, dříve než vytrháno bývá, ano prvé než jaká jiná tráva, usychá.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

Tak stezky všech zapomínajících se na Boha silného, tak, pravím, naděje pokrytce zahyne.

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

Klesne naděje jeho, a doufání jeho jako dům pavouka.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

Spolehne-li na dům svůj, neostojí; chytí-li se ho, nezdrží.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

Vláhu má před sluncem, tak že z zahrady jeho výstřelkové jeho vynikají.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

Při vrchovišti kořenové jeho hustě rostou, i na místech skalnatých rozkládá se.

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

A však bývá-li zachvácen z místa svého, až by se ho i odečtlo, řka: Nevidělo jsem tě:

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Tožť ta radost života jeho, a z země jiný vykvetá.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

Aj, Bůh silný nepohrdá upřímým, ale nešlechetným ruky nepodává:

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

Až i naplní smíchem ústa tvá, a rty tvé plésáním,

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

Když nenávidící tebe v hanbu oblečeni budou, a stánku lidí bezbožných nikdež nebude.