Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Smlouvu jsem učinil s očima svýma, a proč bych hleděl na pannu?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Nebo jaký jest díl od Boha s hůry, aneb dědictví od Všemohoucího s výsosti?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Zdaliž zahynutí nešlechetnému a pomsta zázračná činitelům nepravosti připravena není?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Zdaliž on nevidí cest mých, a všech kroků mých nepočítá?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Obíral-li jsem se s neupřímostí, a chvátala-li ke lsti noha má:

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Nechť mne zváží na váze spravedlnosti, a přezví Bůh upřímost mou.

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Uchýlil-li se krok můj s cesty, a za očima mýma odešlo-li srdce mé, a rukou mých chytila-li se jaká poškvrna:

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Tedy co naseji, nechť jiný sní, a výstřelkové moji ať jsou vykořeněni.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Jestliže se dalo přivábiti srdce mé k ženě, a u dveří bližního svého činil-li jsem úklady:

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Nechť mele jinému žena má, a nad ní ať se schylují jiní.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Neboť jest to nešlechetnost, a nepravost odsudku hodná.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Oheň ten zajisté by až do zahynutí žral, a všecku úrodu mou vykořenil.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Nechtěl-li jsem státi k soudu s služebníkem svým aneb děvkou svou v rozepři jejich se mnou?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Nebo co bych činil, kdyby povstal Bůh silný? A kdyby vyhledával, co bych odpověděl jemu?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Zdali ten, kterýž mne v břiše učinil, neučinil i jeho? A nesformoval nás hned v životě jeden a týž?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Odepřel-li jsem žádosti nuzných, a oči vdovy jestliže jsem kormoutil?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

A jedl-li jsem skyvu svou sám, a nejedl-li i sirotek z ní?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Poněvadž od mladosti mé rostl se mnou jako u otce, a od života matky své býval jsem vdově za vůdce.

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Díval-li jsem se na koho, že by hynul, nemaje šatů, a nuzný že by neměl oděvu?

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Nedobrořečila-li mi bedra jeho, že rounem beranů mých se zahřel?

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Opřáhl-li jsem na sirotka rukou svou, když jsem v bráně viděl pomoc svou:

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Lopatka má od svých plecí nechť odpadne, a ruka má z kloubu svého ať se vylomí.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Nebo jsem se bál, aby mne Bůh nesetřel, jehož bych velebnosti nikoli neznikl.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Skládal-li jsem v zlatě naději svou, aneb hrudě zlata říkal-li jsem: Doufání mé?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Veselil-li jsem se z toho, že bylo rozmnoženo zboží mé, a že ho množství nabyla ruka má?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Hleděl-li jsem na světlost slunce svítícího, a na měsíc spanile chodící,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Tak že by se tajně dalo svésti srdce mé, a že by líbala ústa má ruku mou?

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

I toť by byla nepravost odsudku hodná; neboť bych tím zapíral Boha silného nejvyššího.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Radoval-li jsem se z neštěstí toho, kterýž mne nenáviděl, a plésal-li jsem, když se mu zle vedlo?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Nedopustilť jsem zajisté hřešiti ani ústům svým, abych zlořečení žádal duši jeho.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Jestliže neříkala čeládka má: Ó by nám dal někdo masa toho; nemůžeme se ani najísti?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Nebo vně nenocoval host, dvéře své pocestnému otvíral jsem.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Přikrýval-li jsem jako jiní lidé přestoupení svá, skrývaje v skrýši své nepravost svou?

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

A ač bych byl mohl škoditi množství velikému, ale pohanění rodů děsilo mne; protož jsem mlčel, nevycházeje ani ze dveří.

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Ó bych měl toho, kterýž by mne vyslyšel. Ale aj, totoť jest znamení mé: Všemohoucí sám bude odpovídati za mne, a kniha, kterouž sepsal odpůrce můj.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Víť Bůh, nenosil-li bych ji na rameni svém, neotočil-li bych ji sobě místo koruny.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Počet kroků svých oznámil bych jemu, jako kníže přiblížil bych se k němu.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Jestliže proti mně země má volala, tolikéž i záhonové její plakali,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Jídal-li jsem úrody její bez peněz, a duši držitelů jejich přivodil-li jsem k vzdychání:

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Místo pšenice nechť vzejde trní, a místo ječmene koukol. [ (Job 31:41) Skonávají se slova Jobova. ]