James 1

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Jakub, Boží a Pána Jezukrista služebník, dvanácteru pokolení rozptýlenému pozdravení vzkazuje.

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,

Za největší radost mějte, bratří moji, kdyžkoli pokušeními obkličováni býváte rozličnými,

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Vědouce, že zkušení víry vaší působí trpělivost.

А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.

Trpělivost pak ať má dokonalý skutek, abyste byli dokonalí a celí, v ničemž nemajíce nedostatku.

Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.

Jestliže pak komu z vás nedostává se moudrosti, žádejž jí od Boha, kterýž všechněm dává ochotně a neomlouvá; i budeť jemu dána.

Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.

Žádejž pak důvěrně, nic nepochybuje. Nebo kdož pochybuje, podoben jest vlnám mořským, kteréž vítr sem i tam žene, a jimi zmítá.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Nedomnívej se zajisté člověk ten, by co vzíti měl ode Pána,

защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.

Jakožto muž dvojí mysli a neustavičný ve všech cestách svých.

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,

Chlubiž se pak bratr ponížený v povýšení svém,

а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.

A bohatý v ponížení se; nebo jako květ byliny pomine.

Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Nebo jakož slunce vzešlé s horkostí usušilo bylinu, a květ její spadl, i ušlechtilost postavy jeho zhynula, takť i bohatý v svých cestách usvadne.

Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

Ale blahoslavený muž, kterýž snáší pokušení, nebo když bude zkušen, vezme korunu života, kterouž zaslíbil Pán těm, jenž ho milují.

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Žádný, když bývá pokoušín, neříkej, že by od Boha pokoušín byl; neboť Bůh nemůže pokoušín býti ve zlém, aniž on koho pokouší.

А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Ale jeden každý pokoušín bývá, od svých vlastních žádostí jsa zachvacován a oklamáván.

и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Potom žádost když počne, porodí hřích, hřích pak vykonaný zplozuje smrt.

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,

Nebluďtež, bratří moji milí.

всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.

Všeliké dání dobré a každý dar dokonalý shůry jest sstupující od Otce světel, u něhožto není proměnění, ani jakého pro obrácení se někam jinam zastínění.

От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

On proto, že chtěl, zplodil nás slovem pravdy, k tomu, abychom byli prvotiny nějaké stvoření jeho.

И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

A tak, bratří moji milí, budiž každý člověk rychlý k slyšení, ale zpozdilý k mluvení, zpozdilý k hněvu.

защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Nebo hněv muže spravedlnosti Boží nepůsobí.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Protož odvrhouce všelikou nečistotu, a ohyzdnost zlosti, s tichostí přijímejte vsáté slovo, kteréž může spasiti duše vaše.

Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.

Buďtež pak činitelé slova, a ne posluchači toliko, oklamávajíce sami sebe.

Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,

Nebo byl-li by kdo posluchač slova, a ne činitel, ten podoben jest muži spatřujícímu obličej přirozený svůj v zrcadle.

понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.

Vzhlédl se zajisté, i odšel, a hned zapomenul, jaký by byl.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.

Ale kdož by se vzhlédl v dokonalý zákon svobody a zůstával by v něm, ten nejsa posluchač zapominatelný, ale činitel skutku, ten, pravím, blahoslavený bude v skutku svém.

Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Zdá-li se pak komu z vás, že jest nábožný, avšak v uzdu nepojímá jazyka svého, ale svodí srdce své, takového marné jest náboženství.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Náboženství čisté a neposkvrněné před Bohem a Otcem totoť jest: Navštěvovati sirotky a vdovy v souženích jejich a ostříhati sebe neposkvrněného od světa.