Hebrews 3

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

A protož, bratří svatí, povolání nebeského účastníci, spatřujte apoštola a nejvyššího kněze vyznání našeho, Krista Ježíše,

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

Věrného tomu, kdož jej ustanovil, jako i Mojžíš byl věrný ve všem domě jeho.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Tím větší zajisté slávy tento nad Mojžíše jest hoden, čím větší má čest stavitel nežli sám dům.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

Nebo všeliký dům ustaven bývá od někoho, ten pak, kdož všecky tyto věci ustavěl, Bůh jest.

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

A Mojžíš zajisté věrný byl v celém domě jeho, jako služebník, na osvědčení toho, což potom mělo mluveno býti.

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

Ale Kristus, jakožto Syn, vládne nad domem svým. Kterýžto dům my jsme, jestliže tu svobodnou doufanlivost, a tu chloubu naděje až do konce pevnou zachováme.

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

Protož jakž praví Duch svatý: Dnes, uslyšeli-li byste hlas jeho,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

Nezatvrzujtež srdcí svých, jako při onom popouzení Boha v den pokušení toho na poušti;

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

Kdežto pokoušeli mne otcové vaši, zkusiliť jsou mne, a viděli skutky mé po čtyřidceti let.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Protož hněviv jsem byl na pokolení to, a řekl jsem: Tito vždycky bloudí srdcem, a nepoznávají cest mých.

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Takže jsem přisáhl v hněvě svém, že nevejdou v odpočinutí mé.

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Viztež, bratří, aby snad v někom z vás nebylo srdce zlé, a nevěrné, kteréž by odstupovalo od Boha živého.

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Ale napomínejte se vespolek po všecky dny, dokavadž se dnes jmenuje, aby někdo nebyl zatvrzen oklamáním hřícha.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

Účastníci zajisté Krista učiněni jsme, jestliže však ten počátek podstaty až do konce pevný zachováme.

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

Protož dokudž se říká: Dnes, uslyšeli-li byste hlas jeho, nezatvrzujte srdcí svých, jako při onom popouzení Boha.

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

Nebo někteří slyševše, popouzeli ho, ale ne všickni, jenž vyšli z Egypta skrze Mojžíše.

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Na které se pak hněval čtyřidceti let? Zdali ne na ty, kteříž hřešili, jejichžto těla padla na poušti?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

A kterým zapřisáhl, že nevejdou do odpočinutí jeho? Však těm, kteříž byli neposlušní.

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.

A vidíme, že jsou nemohli vjíti pro nevěru.