Habakkuk 2

На стражата си ще застана и на кулата ще се изправя и ще се взирам, за да видя какво ще ми говори Той и какво да отговоря на укора си.

Na stráži své státi budu, a postavím se na baště, vyhlédaje, abych viděti mohl, co mluviti bude ke mně Bůh, a co bych odpovídati měl po svém trestání.

И ГОСПОД ми отговори и каза: Напиши видението и го изложи ясно на плочи, за да може да се чете лесно.

I odpověděl mi Hospodin, a řekl: Napiš vidění, a to zřetelně na dskách, aby je přeběhl čtenář,

Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

Proto že ještě do jistého času bude vidění, a směle mluviti bude až do konce, a nesklamáť. Jestliže by pak poprodlilo, posečkej na ně; neboť jistotně dojde, aniž bude meškati.

Ето, душата му се надигна, не е права в него. А праведният чрез вярата си ще живее.

Aj ten, kdož se zpíná, tohoť duše není upřímá v něm, ale spravedlivý z víry své živ bude.

Освен това виното е коварно. Горделивият човек не стои мирен, той разширява желанието си като Шеол и като смъртта не се насища, и трупа при себе си всичките народи, и събира при себе си всичките племена.

Ovšem pak více opilec, nešlechetnost a pýchu provodě, neostojí v příbytku; kterýž rozšiřuje jako peklo duši svou, jest jako smrt, kteráž se nemůže nasytiti, byť pak shromáždil k sobě všecky národy, a shrnul k sobě všecky lidi.

Няма ли всички тези да надигнат притча против него, подигравателна песен в гатанки за него, като кажат: Горко на онзи, който умножава каквото не е негово — докога? — и се товари със залози!

Zdaliž všickni ti proti němu přísloví nevynesou, a světlých slov i pohádek o něm? A neřeknou-liž: Běda tomu, kterýž rozmnožuje věci ne své, (až dokud pak?) a obtěžuje se hustým blátem?

Няма ли да станат внезапно онези, които те хапят, и да се надигнат онези, които ще те разтреперят? И ти ще им станеш плячка.

Zdaliž nepovstanou rychle, kteříž by tě hryzli, a neprocítí, kteříž by tebou smýkali? A budeš u nich v ustavičném potlačení.

Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и над всичките му жители.

Proto že jsi ty zloupil národy mnohé, zloupí tě všickni ostatkové národů, pro krev lidskou, a nátisk země a města, i všech, kteříž přebývají v něm.

Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!

Běda tomu, kdož lakomě hledá mrzkého zisku domu svému, aby postavil na místě vysokém hnízdo své, a tak znikl nebezpečenství.

Ти си замислил срам за дома си, като си изтребил много народи и си съгрешил против душата си.

Uradils se k hanbě domu svému, abys plénil národy mnohé, a zhřešil sobě samému.

Защото камък от стената ще извика и греда от гредореда ще му отговори.

Nebo kamení ze zdi křičeti bude, a suk z dřeva posvědčovati bude toho.

Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с беззаконие!

Běda tomu, kterýž staví město krví, a utvrzuje město nepravostí.

Ето, не е ли от ГОСПОДА на Войнствата, че племената се трудят за огъня и народите се мъчат за суета?

Aj, zdaliž to není od Hospodina zástupů, že, o čemž pracují lidé a národové až do ustání nadarmo, oheň zkazí.

Защото земята ще бъде пълна с познаването на славата на ГОСПОДА, както водите покриват морето.

Nebo naplněna bude země známostí slávy Hospodinovy, jako vody naplňují moře.

Горко на онзи, който напива ближния си — на теб, който примесваш злобата си и ги опиваш, за да гледаш голотата им!

Běda tomu, kterýž napájí bližního svého, přičiněje nádoby své, tak aby jej opojil, a díval se na jeho nahotu.

Наситил си се със срам вместо слава; пий и ти, и нека се открие краекожието ти! Чашата на десницата ГОСПОДНА ще се обърне към теб и гнусно безчестие ще покрие славата ти.

Sytíš se potupou, proto že jsi slavný. Píti budeš i ty, a obnažen budeš; obejdeť k tobě kalich pravice Hospodinovy, a vývratek mrzutý na slávu tvou.

Защото насилието над Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и всичките му жители.

Nebo nátisk Libánu a zhouba zvěři, kteráž ji děsila, přikryje tě, pro krev lidskou, a nátisk země a města, i všech, kteříž přebývají v něm.

Какво ползва изваяният идол, че го е изваял майсторът му? Или изленият идол, учител на лъжата, че който го е изработил, се уповава на изработката си, да прави неми идоли?

Co prospívá rytina, že ji vyryl řemeslník její? Slitina i učitel lži, že doufá učinitel v účinek svůj, dělaje modly němé?

Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! — и на немия камък: Стани! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и никакво дихание няма в него.

Běda tomu, kterýž říká dřevu: Prociť, a kameni němému: Probuď se. On-liž by učiti mohl? Pohleď na něj. Obloženť jest zlatem a stříbrem, ale není v něm žádného ducha.

А ГОСПОД е в светия Си храм — мълчи пред Него, цяла земьо!

Hospodin pak v chrámě svatosti své jest, umlkniž před oblíčejem jeho všecka země.