Genesis 8

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

Rozpomenul se pak Bůh na Noé, i všecky živočichy a všecka hovada, kteráž byla s ním v korábu; pročež uvedl Bůh vítr na zemi, i zastavily se vody.

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

A zavříny jsou studnice propasti i průduchové nebeští, a zastaven jest příval s nebe.

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

I navrátily se vody se svrchku země, odcházejíce zase, a opadly vody po stu a padesáti dnech,

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Tak že odpočinul koráb sedmého měsíce, v sedmnáctý den toho měsíce na horách Ararat.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

Když pak vody odcházely a opadaly až do desátého měsíce, prvního dne téhož desátého měsíce ukázali se vrchové hor.

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

I stalo se po čtyřidcíti dnech, otevřev Noé okno v korábu, kteréž byl udělal,

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

Vypustil krkavce. Kterýžto vyletuje zase se vracoval, dokudž nevyschly vody na zemi.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

Potom vypustil holubici od sebe, aby věděl, již-li by opadly vody se svrchku země.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

Kterážto když nenašla, kde by odpočinula noha její, navrátila se k němu do korábu; nebo vody byly po vší zemi. On pak vztáhna ruku svou, vzal ji, a vnesl k sobě do korábu.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

A počekal ještě sedm dní jiných, a opět vypustil holubici z korábu.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

I přiletěla k němu holubice k večerou, a aj, list olivový utržený v ústech jejích. Tedy poznal Noé, že opadly vody se svrchku země.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

I čekal ještě sedm dní jiných, a opět vypustil holubici, kterážto nevrátila se k němu více.

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

I stalo se šestistého prvního léta, v první den měsíce prvního, že vyschly vody na zemi. I odjal Noé přikrytí korábu a uzřel, ano již oschl svrchek země.

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

Druhého pak měsíce, v dvadcátý sedmý den téhož měsíce oschla země.

Тогава Бог говори на Ной и каза:

I mluvil Bůh k Noé, řka:

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Vyjdi z korábu, ty i žena tvá, a synové tvoji, i ženy synů tvých s tebou.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

Všecky živočichy, kteříž jsou s tebou ze všelikého těla, tak z ptactva jako z hovad a všelikého zeměplazu, kterýž se hýbe na zemi, vyveď s sebou; ať se v hojnosti rozplozují na zemi, a rostou a množí se na zemi.

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

I vyšel Noé a synové jeho, i žena jeho a ženy synů jeho s ním;

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

Každý živočich, každý zeměplaza všecko ptactvo, všecko, což se hýbe na zemi, po pokoleních svých vyšlo z korábu.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

Tedy vzdělal Noé oltář Hospodinu, a vzav ze všech hovad čistých i ze všeho ptactva čistého, obětoval zápaly na tom oltáři.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

I zachutnal Hospodin vůni tu příjemnou, a řekl Hospodin v srdci svém: Nebudu více zlořečiti zemi pro člověka, proto že myšlení srdce lidského zlé jest od mladosti jeho; aniž budu více bíti všeho, což živo jest, jako jsem učinil.

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Nýbrž dokavadž země trvati bude, setí a žeň, studeno i horko, léto a zima, den také a noc nepřestanou.