Ecclesiastes 4

Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

Opět obrátiv se, i viděl jsem všeliká ssoužení, kteráž se dějí pod sluncem, a aj, slzy křivdu trpících, ješto nemají potěšitele, ani moci k vyjití z ruky těch, kteříž je ssužují, a nemají potěšitele.

Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.

Protož já chválil jsem mrtvé, kteříž již zemřeli, více nežli živé, kteříž jsou živi až po dnes.

А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

Nýbrž nad oba tyto šťastnější jest ten, kterýž ještě nebyl, a neviděl skutku zlého, dějícího se pod sluncem.

И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

Nebo spatřil jsem všelikou práci a každé dobré dílo, že jest k závisti jedněch druhým. I to také jest marnost a trápení ducha.

Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.

Blázen skládá ruce své, a jí maso své, říkaje:

По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.

Lepší jest plná hrst s odpočinutím,nežli přehršlí plné s prací a trápením ducha.

И се обърнах и видях суета под слънцето.

Opět obrátiv se, viděl jsem jinou marnost pod sluncem:

Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

Jest samotný někdo, nemaje žádného, ani syna, ani bratra, a však není konce všeliké práci jeho, ani oči jeho nemohou se nasytiti bohatství. Nepomyslí: Komu já pracuji, tak že i životu svému ujímám pohodlí? I to také jest marnost a bídné zaneprázdnění.

Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.

Lépeť jest dvěma než jednomu; mají zajisté dobrý užitek z práce své.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.

Nebo padne-li který z nich, druhý pozdvihne tovaryše svého. Běda tedy samotnému, když by padl; nebo nemá druhého, aby ho pozdvihl.

И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?

Také budou-li dva spolu ležeti, zahřejí se, ale jeden jak se zahřeje?

И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.

Ovšem, jestliže by se kdo jednoho zmocniti chtěl, dva postaví se proti němu; ano trojnásobní provázek nesnadně se přetrhne.

По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.

Lepší jest dítě chudé a moudré, než král starý a blázen, kterýž neumí již ani napomenutí přijímati,

Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.

Ačkoli z žaláře vychází, aby kraloval, nýbrž i v království svém může na chudobu přijíti.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.

Viděl jsem všecky živé, kteříž chodí pod sluncem, ani se přídrželi pacholete, potomka onoho, kterýž měl kralovati místo něho.

Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.

Nebývalo konce té vrtkosti všeho lidu, jakž toho, kterýž byl před nimi, takž ani potomci nebudou se těšiti z něho. Protož i to jest marnost a trápení ducha.