Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Slova kazatele syna Davidova, krále v Jeruzalémě.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Marnost nad marnostmi, řekl kazatel, marnost nad marnostmi, a všecko marnost.

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Jaký užitek má člověk ze všelijaké práce své, kterouž vede pod sluncem?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Věk pomíjí, a jiný věk nastává, ačkoli země na věky trvá.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Vychází slunce, i zapadá slunce, a k místu svému chvátá, kdež vychází.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Jde ku poledni, a obrací se na půlnoci, sem i tam se toče, chodí vítr, a okolky svými navracuje se vítr.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Všecky řeky jdou do moře, a však se moře nepřeplňuje; do místa, do něhož tekou řeky, navracují se, aby zase odtud vycházely.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Všecky věci jsou plné zaneprázdnění, aniž může člověk vymluviti; nenasytí se oko hleděním, aniž se naplní ucho slyšením.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Což bylo, jest to, což býti má; a což se nyní děje, jest to, což se díti bude; aniž jest co nového pod sluncem.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Jest-liž jaká věc, o níž by říci mohl: Pohleď, toť jest cosi nového? Ano již to bylo před věky, kteříž byli před námi.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Není paměti prvních věcí, aniž také potomních, kteréž budou, památka zůstane u těch, jenž potom nastanou.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Já kazatel byl jsem králem nad Izraelem v Jeruzalémě,

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

A přiložil jsem mysl svou k tomu, jak bych vyhledati a vystihnouti mohl rozumností svou všecko to, což se děje pod nebem. (Takové bídné zaměstknání dal Bůh synům lidským, aby se jím bědovali.)

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Viděl jsem všecky skutky, dějící se pod sluncem, a aj, všecko jest marnost a trápení ducha.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Což křivého jest, nemůže se zpřímiti, a nedostatkové nemohou sečteni býti.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Protož tak jsem myslil v srdci svém, řka: Aj, já zvelebil jsem a rozšířil moudrost nade všecky, kteříž byli přede mnou v Jeruzalémě, a srdce mé dosáhlo množství moudrosti a umění.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

I přiložil jsem mysl svou, abych poznal moudrost a umění, nemoudrost i bláznovství, ale shledal jsem, že i to jest trápení ducha.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Nebo kde jest mnoho moudrosti, tu mnoho hněvu; a kdož rozmnožuje umění, rozmnožuje bolest.