II Kings 2

И когато ГОСПОД щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия и Елисей си отидоха от Галгал.
Stalo se potom, když měl již vzíti Hospodin Eliáše u vichru do nebe, že vyšel Eliáš s Elizeem z Galgala.
И Илия каза на Елисей: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Ветил. А Елисей каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И слязоха във Ветил.
I řekl Eliáš Elizeovi: Medle, poseď tuto, nebo Hospodin poslal mne až do Bethel. Jemuž řekl Elizeus: Živť jest Hospodin, a živať jest duše tvá, žeť se tebe nespustím. I přišli do Bethel.
И учениците на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той каза: И аз зная. Мълчете!
Tedy vyšli synové proročtí, kteříž byli v Bethel, k Elizeovi a řekli jemu: Víš-liž, že dnes Hospodin vezme pána tvého od tebe? Kterýž odpověděl: A já vím, mlčte.
И Илия му каза: Елисей, моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати в Ерихон. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И дойдоха в Ерихон.
Opět řekl jemu Eliáš: Elizee, medle poseď tuto, nebo Hospodin poslal mne do Jericha. Kterýž odpověděl: Živť jest Hospodin, a živať jest duše tvá, žeť se tebe nespustím. I přišli do Jericha.
И учениците на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той отговори: И аз зная. Мълчете!
Přistoupivše pak synové proročtí, kteříž byli v Jerichu, k Elizeovi, řekli jemu: Víš-liž, že dnes vezme Hospodin pána tvého od tebe? I řekl: A já vím, mlčte.
И Илия му каза: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Йордан. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И така, отидоха и двамата.
Řekl mu ještě Eliáš: Poseď medle tuto, nebo Hospodin poslal mne k Jordánu. Kterýž odpověděl: Živť jest Hospodin, a živať jest duše tvá, žeť se tebe nespustím. Šli tedy oba.
И петдесет мъже от учениците на пророците отидоха и застанаха срещу тях надалеч, а те двамата застанаха при Йордан.
Padesáte pak mužů z synů prorockých šli, a postavili se naproti zdaleka, ale oni oba zastavili se u Jordánu.
И Илия взе кожуха си и го сгъна, и удари по водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
A vzav Eliáš plášť svůj, svinul jej a udeřil na vodu. I rozdělila se sem i tam, tak že přešli oba po suše.
И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. И Елисей каза: Моля те, нека бъде на мен двоен дял от духа ти!
V tom když přešli, řekl Eliáš Elizeovi: Žádej sobě, co chceš, prvé než vzat budu od tebe. I řekl Elizeus: Nechť jest, prosím, dvojnásobní díl ducha tvého na mně.
А той каза: Трудно нещо поиска ти! Ако ме видиш, когато бъда отнет от теб, ще ти бъде дадено; а ако не, няма да ти бъде дадено.
Jemuž řekl: Nesnadnés věci požádal, a však jestliže uzříš mne, když budu vzat od tebe, staneť se tak; pakli nic, nestane se.
И докато те още вървяха и разговаряха, като вървяха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия се възнесе с вихрушка на небето.
Takž stalo se, že když předce jdouce, rozmlouvali, aj, vůz ohnivý a koni ohniví rozdělili je na různo. I vstoupil Eliáš u vichru do nebe.
А Елисей видя и извика: Отче мой, отче мой! Колесница израилева и конница негова! И повече не го видя. И хвана дрехите си и ги разкъса на две части.
To vida Elizeus, volal: Otče můj, otče můj! Vozové Izraelští i jezdci jeho! A neviděl ho více. Potom uchopiv roucho své, roztrhl je na dva kusy.
И вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.
A zdvih plášť Eliášův, kterýž byl spadl s něho, navrátil se a stál na břehu Jordánském.
И взе кожуха на Илия, който падна от него, удари водата и каза: Къде е ГОСПОД, Бог на Илия? И удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина.
Tedy vzav plášť Eliášův, kterýž byl spadl s něho, udeřil na vodu a řekl: Kdež jest Hospodin Bůh Eliášův i on sám? A udeřil, pravím, na vodu, kteráž rozstoupila se sem i tam. I přešel Elizeus.
И когато учениците на пророците, които бяха отсреща в Ерихон, го видяха, казаха: Духът на Илия почива на Елисей! И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
Což vidouce synové proročtí z Jericha, naproti stojíce, řekli: Odpočinul duch Eliášův na Elizeovi. I šli proti němu a poklonili se mu až k zemi.
И му казаха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; моля те, нека отидат да потърсят господаря ти, да не би ГОСПОДНИЯТ Дух да го е отнесъл и да го е хвърлил на някоя планина или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.
A řekli jemu: Aj, nyní jest s služebníky tvými padesáte mužů silných, medle nechť jdou a hledají pána tvého. Snad ho zanesl duch Hospodinův, a povrhl jej na některé hoře aneb v některém údolí. Kterýž řekl: Neposílejte.
Но те настояваха пред него докато се засрами и каза: Изпратете. И така, те изпратиха петдесетте мъже и те търсиха три дни, но не го намериха.
Ale když na něj vždy dotírali, tak že mu to obtížné bylo, řekl: Pošlete. I poslali padesáte mužů, a hledajíce za tři dni, nenalezli ho.
И се върнаха при него; а той беше останал в Ерихон и им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
A když se k němu navrátili, (on pak bydlil v Jerichu), řekl jim: Zdaliž jsem vám neřekl: Nechoďte?
И градските мъже казаха на Елисей: Виж, моля те, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна.
Muži pak města toho řekli Elizeovi: Hle, nyní byt v městě tomto jest výborný, jakož, pane můj, vidíš, ale vody jsou zlé a země neúrodná.
А той каза: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
Tedy řekl: Přineste mi nádobu novou, a dejte do ní soli. I přinesli mu.
И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него, и каза: Така казва ГОСПОД: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие от нея!
A vyšed k pramenu těch vod, vsypal tam sůl a řekl: Takto praví Hospodin: Uzdravuji vody tyto; nebudeť více odtud smrti, ani nedochůdčete.
Така водата беше изцелена, както е и до днес, според словото, което говори Елисей.
A tak uzdraveny jsou ty vody až do dnešního dne, vedlé řeči Elizeovy, kterouž byl mluvil.
А от там той се изкачи във Ветил. И като се качваше по пътя, от града излязоха малки момчета и му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешива главо! Качи се, плешива главо!
Potom šel odtud do Bethel. A když šel cestou, pacholata malá vyšedše z města, posmívali se jemu, říkajíce: Jdi lysý, jdi lysý!
А той се огледа назад и ги видя, и ги прокле в ГОСПОДНОТО Име. И от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.
Kterýž ohlédna se, uzřel je a zlořečil jim ve jménu Hospodinovu. Protož vyskočivše dvě nedvědice z lesa, roztrhaly z nich čtyřidcatero a dvé dětí.
И от там отиде на планината Кармил, а от там се върна в Самария.
I šel odtud na horu Karmel, odkudž navrátil se do Samaří.