I Corinthians 15

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Známoť vám pak činím, bratří, evangelium, kteréž jsem zvěstoval vám, kteréž jste i přijali, v němž i stojíte,

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

Skrze kteréž i spasení béřete, kterak kázal jsem vám, pamatujete-li, leč byste nadarmo uvěřili.

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

Vydal jsem zajisté vám nejprve to, což jsem i vzal, že Kristus umřel za hříchy naše podle Písem,

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

A že jest pohřben a že vstal z mrtvých třetího dne podle Písem.

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

A že vidín jest od Petra, potom od dvanácti.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

Potom vidín více než od pěti set bratří spolu, z nichžto mnozí ještě živi jsou až dosavad, a někteří již zesnuli.

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

Potom vidín jest od Jakuba, potom ode všech apoštolů.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Nejposléze pak ze všech, jakožto nedochůdčeti, ukázal se i mně.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Nebo já jsem nejmenší z apoštolů, kterýž nejsem hoden slouti apoštol, protože jsem se protivil církvi Boží.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

Ale milostí Boží jsem to, což jsem, a milost jeho mně učiněná daremná nebyla, ale hojněji nežli oni všickni pracoval jsem, avšak ne já, ale milost Boží, kteráž se mnou jest.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Protož i já i oni tak kážeme, a tak jste uvěřili.

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Poněvadž se pak káže o Kristu, že jest z mrtvých vstal, kterakž někteří mezi vámi praví, že by nebylo z mrtvých vstání?

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

Nebo není-liť z mrtvých vstání, anižť jest Kristus z mrtvých vstal.

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

A nevstal-liť jest z mrtvých Kristus, tedyť jest daremné kázaní naše, a daremnáť jest i víra vaše.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

A byli bychom nalezeni i křiví svědkové Boží; nebo vydali jsme svědectví o Bohu, že vzkřísil z mrtvých Krista. Kteréhož nevzkřísil, (totiž) jestliže mrtví z mrtvých nevstávají.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

Nebo jestližeť mrtví z mrtvých nevstávají, anižť jest Kristus vstal.

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

A nevstal-liť jest z mrtvých Kristus, marná jest víra vaše, ještě jste v hříších vašich.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

A takť i ti, kteříž zesnuli v Kristu, zahynuli.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Jestližeť pak v tomto životě toliko naději máme v Kristu, nejbídnější jsme ze všech lidí.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Ale vstalť jest z mrtvých Kristus, prvotiny těch, jenž zesnuli.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Nebo poněvadž skrze člověka smrt, také i skrze člověka vzkříšení z mrtvých.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

Nebo jakož v Adamovi všickni umírají, tak i skrze Krista všickni obživeni budou.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Ale jeden každý v svém pořádku: Prvotiny Kristus, potom ti, kteříž jsou Kristovi, v příští jeho.

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Potom bude konec, když vzdá království Bohu a Otci, když vyprázdní všeliké knížatstvo, i všelikou vrchnost i moc.

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Nebo musíť to býti, aby on kraloval, dokudž nepoloží všech nepřátel pod nohy jeho.

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

Nejposlednější pak nepřítel zahlazen bude smrt.

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

Nebo všecky věci poddal pod nohy jeho. Když pak praví, že všecky věci poddány jsou jemu, zjevnéť jest, že kromě toho, kterýž jemu poddal všecko.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

A když poddáno jemu bude všecko, tedy i on Syn poddá se tomu, kterýž jemu poddati má všecko, aby byl Bůh všecko ve všech.

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Sic jinak co činí ti, kteříž se křtí za mrtvé? Nevstávají-liť mrtví z mrtvých, i proč se křtí za mrtvé?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Proč i my nebezpečenství trpíme každé hodiny?

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Na každý den umírám, skrze slávu naši, kterouž mám v Kristu Ježíši Pánu našem.

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Jestližeť jsem obyčejem jiných lidí bojoval s šelmami v Efezu, co mi to prospěje, nevstanou-liť mrtví? Tedy jezme a pijme, nebo zítra zemřeme.

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Nedejte se svoditi. Porušujíť dobré obyčeje zlá rozmlouvání.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Prociťte k konání spravedlnosti, a nehřešte. Nebo někteří ještě neznají Boha; k zahanbení vašemu toto mluvím.

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Ale řekne někdo: Kterakž pak vstanou mrtví? A v jakém těle přijdou?

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Ó nemoudrý, však to, což rozsíváš, nebývá obživeno, leč umře.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

A což rozsíváš, ne to tělo, kteréž potom zroste, rozsíváš, ale holé zrno, jaké se trefí, pšenice nebo kteréžkoli jiné.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Bůh pak dává jemu tělo, jakž ráčí, a jednomu každému z těch semen jeho vlastní tělo.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

Ne každé tělo jest jednostejné tělo, ale jiné zajisté tělo lidské, jiné tělo hovadí, jiné pak rybí, a jiné ptačí.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

A jsou těla nebeská, a jsou těla zemská, ale jináť jest sláva nebeských, a jiná zemských,

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Jiná sláva slunce, a jiná měsíce, a jiná sláva hvězd; nebo hvězda od hvězdy dělí se v slávě.

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

Tak i vzkříšení z mrtvých. Rozsívá se tělo porušitelné, vstane neporušitelné;

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

Rozsívá se nesličné, vstane slavné; rozsívá se nemocné, vstane mocné;

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

Rozsívá se tělo tělesné, vstane tělo duchovní. Jest tělo tělesné, jest také i duchovní tělo.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Takť i psáno jest: Učiněn jest první člověk Adam v duši živou, ale poslední Adam v ducha obživujícího.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Však ne nejprve duchovní, ale tělesné, potom pak duchovní.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

První člověk byl z země zemský, druhý člověk jest sám Pán s nebe.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

Jakýž jest ten zemský, takoví jsou i zemští, a jakýž ten nebeský, takovíž budou také i nebeští.

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

A jakož jsme nesli obraz zemského, takť poneseme obraz i nebeského.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Totoť pak pravím, bratří: Že tělo a krev království Božího dědictví nedosáhnou, aniž porušitelnost neporušitelnosti dědičně obdrží.

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

Aj, tajemství vám pravím: Ne všickni zajisté zesneme, ale všickni proměněni budeme, hned pojednou, v okamžení, k zatroubení poslednímu.

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Neboť zatroubí, a mrtví vstanou neporušitelní, a my proměněni budeme.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

Musí zajisté toto porušitelné tělo obléci neporušitelnost, a smrtelné toto obléci nesmrtelnost.

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

A když porušitelné toto tělo obleče neporušitelnost, a smrtelné toto obleče nesmrtelnost, tehdy se naplní řeč, kteráž napsána jest: Pohlcena jest smrt v vítězství.

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Kde jest, ó smrti, osten tvůj? Kde jest, ó peklo, vítězství tvé?

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

Osten pak smrti jestiť hřích, a moc hřícha jest Zákon.

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Ale Bohu díka, kterýž dal nám vítězství skrze Pána našeho Jezukrista.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

Protož, bratří moji milí, stálí buďte a nepohnutelní, rozhojňujíce se v díle Páně vždycky, vědouce, že práce vaše není daremná v Pánu.