Song of Solomon 7

Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

Vrati se, Sulamko, vrati se, vrati se da te gledamo! Što ćete vidjeti na Sulamki koja pleše u dva zbora?

Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

Kako su krasni koraci tvoji u sandalama, kćeri kneževska! Pregibi su bokova tvojih kao grivne stvorene rukom umjetnika.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

Pupak ti je kao okrugla čaša koja nikad nije bez pića. Trbuh ti je kao stog pšenice ograđen ljiljanima.

Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

Dvije su dojke tvoje dva laneta, blizanca košutina.

Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна — царят е вързан с къдриците ти.

Vrat je tvoj kao kula bjelokosna. Oči su tvoje kao ribnjaci u Hešbonu kod vrata batrabimskih. Nos ti je kao kula libanska što gleda prema Damasku.

Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

Glava je tvoja kao brdo Karmel, a kosa na glavi kao purpur i kralj se zapleo u njene pletenice.

Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти — на гроздове.

Kako si lijepa i kako si ljupka, o najdraža, među milinama!

Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните й. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти — като ябълки,

Stas je tvoj kao palma, grudi su tvoje grozdovi.

и устата ти като ароматно вино — което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

Rekoh: popet ću se na palmu da dohvatim vrške njezine, a grudi će tvoje biti kao grozdovi na lozi, miris daha tvoga kao jabuke.

Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

Usta su tvoja kao najbolje vino. Koje odlazi ravno dragome mome kao što teče na usnama usnulih.

Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

Ja pripadam dragome svome i on je željan mene.

Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете й, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

Dođi, dragi moj, ići ćemo u polja, noćivat ćemo u selima.

Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове — нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.

Jutrom ćemo ići u vinograde da vidimo pupa li loza, zameće li se grožđe, jesu li procvali mogranji. Tamo ću ti dati ljubav svoju. [ (Song of Solomon 7:14) Mandragore šire miris, u našim kućama ima svakog voća, novoga i starog, za te sam ga čuvala, o najdraži moj! ]