Song of Solomon 4

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.

Kako si lijepa, prijateljice moja, kako si lijepa! Imaš oči kao golubica (kad gledaš) ispod koprene. Kosa ti je kao stado koza što izađoše na brdo Gilead.

Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.

Zubi su ti kao stado ovaca ostriženih kad s kupanja dolaze: idu dvije i dvije kao blizanke i nijedna nije osamljena.

Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

Usne su tvoje kao trake od grimiza i riječi su tvoje dražesne, kao kriške mogranja tvoji su obrazi pod koprenom tvojom.

Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея — всички щитове на силни мъже.

Vrat ti je kao kula Davidova, za obranu sagrađena: tisuću štitova visi na njoj, sve oklopi junački.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.

Tvoje su dvije dojke kao dva laneta, blizanca košutina, što pasu među ljiljanima.

Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.

Prije nego dan izdahne i sjene se spuste, poći ću na brdo smirne, na brežuljak tamjana.

Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.

Sva si lijepa, prijateljice moja, i nema mane na tebi.

Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Pođi sa mnom s Libana, nevjesto, pođi sa mnom s Libana. Siđi s vrha Amane, s vrha Senira i Hermona, iz lavljih spilja, s planina leopardskih.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

Srce si mi ranila, sestro moja, nevjesto, srce si mi ranila jednim pogledom svojim, jednim samim biserom kolajne svoje.

Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла — от всички аромати!

Kako je slatka ljubav tvoja, sestro moja, nevjesto! Slađa je ljubav tvoja od vina, a miris ulja tvojih ugodniji od svih mirisa.

От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.

S usana tvojih, nevjesto, saće kapa, pod jezikom ti je med i mlijeko, a miris je haljina tvojih kao miris libanski.

Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

Ti si vrt zatvoren, sestro moja, nevjesto, vrt zatvoren i zdenac zapečaćen.

Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,

Mladice su tvoje vrt mogranja pun biranih plodova:

нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.

nard i šafran, mirisna trska i cimet, sa svim stabljikama tamjanovim, smirna i aloj s najboljim mirisima.

Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.

Zdenac je u mom vrtu, izvor žive vode koja teče s Libana.

Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните й плодове.

Ustani, sjevernjače, duni, južni vjetre, duni nad vrtom mojim, neka poteku njegovi mirisi. Neka dragi moj dođe u vrt svoj, neka jede najbolje plodove u njemu.