Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Zato nemaš isprike, čovječe koji sudiš, tko god ti bio. Jer time što drugoga sudiš, sebe osuđuješ: ta to isto činiš ti što sudiš.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Znamo pak: Bog po istini sudi one koji takvo što čine.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Misliš li da ćeš izbjeći sudu Božjemu, ti čovječe što sudiš one koji takvo što čine, a sam to isto činiš?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Ili prezireš bogatstvo dobrote, strpljivosti i velikodušnosti njegove ne shvaćajući da te dobrota Božja k obraćenju privodi?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Tvrdokornošću svojom i srcem koje neće obraćenja zgrćeš na se gnjev za Dan gnjeva i objavljenja pravedna suda Boga

който ще отплати на всекиго според делата му:

koji će uzvratiti svakom po djelima:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

onima koji postojanošću u dobrim djelima ištu slavu, čast i neraspadljivost - život vječni;

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

buntovnicima pak i nepokornima istini, a pokornima nepravdi - gnjev i srdžba!

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Nevolja i tjeskoba na svaku dušu čovječju koja čini zlo, na Židova najprije, pa na Grka;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

a slava, čast i mir svakomu koji čini dobro, Židovu najprije, pa Grku!

Понеже Бог не гледа на лице.

Ta u Boga nema pristranosti.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Uistinu koji bez Zakona sagriješiše, bez Zakona će i propasti; i koji pod Zakonom sagriješiše, po Zakonu će biti suđeni.

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

Ne, pred Bogom nisu pravedni slušatelji Zakona, nego - izvršitelji će Zakona biti opravdani.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Ta kad se god pogani, koji nemaju Zakona, po naravi drže Zakona, i nemajući Zakona, oni su sami sebi Zakon:

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

pokazuju da je ono što Zakon nalaže upisano u srcima njihovim. O tom svjedoči i njihova savjest, a i prosuđivanja kojima se među sobom optužuju ili brane.

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

To će se očitovati na Dan u koji će, po mojem evanđelju, Bog po Isusu Kristu suditi ono što je skriveno u ljudima.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Ako pak ti koji se Židovom nazivaš, koji mirno počivaš na Zakonu i dičiš se Bogom,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

koji poznaješ Volju i iz Zakona poučen razlučuješ što je bolje

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

te si uvjeren da si vođa slijepih, svjetlo onih u tami,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

odgojitelj nerazumnih, učitelj nejačadi jer u Zakonu imaš oličenje znanja i istine;

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

ti, dakle, koji drugoga učiš, sam sebe ne učiš! Ti koji propovijedaš da se ne krade, kradeš!

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Ti koji zabranjuješ preljub, preljub počinjaš! Ti komu su odvratni kumiri, pljačkaš hramove!

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Ti koji se Zakonom dičiš, kršenjem toga Zakona Boga obeščašćuješ!

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Doista, kako je pisano, ime se Božje zbog vas huli među narodima.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Da, obrezanje koristi ako vršiš Zakon; ako pak kršiš Zakon, obrezanje tvoje postalo je neobrezanje.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

Ako dakle neobrezani opslužuje propise Zakona, neće li se njegovo neobrezanje smatrati obrezanjem?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

I onaj koji je podrijetlom neobrezanik, a ispunja Zakon, sudit će tebi koji si, uza sve slovo i obrezanje, prijestupnik Zakona.

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Ta nije Židov tko je Židov naizvana i nije obrezanje ono izvana,

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

na tijelu, nego pravi je Židov u nutrini i pravo je obrezanje u srcu, po duhu, ne po slovu. Pohvala mu nije od ljudi, nego od Boga.