Psalms 90

90:1

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

Molitva. Mojsija, sluge Božjega. Jahve, ti nam bijaše okrilje od koljena do koljena.

90:2

Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

Prije nego se rodiše bregovi, prije nego postade kopno i krug zemaljski, od vijeka do vijeka, Bože, ti jesi!

90:3

Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

Smrtnike u prah vraćaš i veliš: "Vratite se, sinovi ljudski!"

90:4

Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

Jer je tisuću godina u očima tvojim k'o jučerašnji dan koji je minuo i kao straža noćna.

90:5

Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

Razgoniš ih k'o jutarnji san, kao trava su što se zeleni:

90:6

Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

jutrom cvate i sva se zeleni, a uvečer - već se suši i vene.

90:7

защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

Zaista, izjeda nas tvoja srdžba i zbunjuje ljutina tvoja.

90:8

Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

Naše si grijehe stavio pred svoje oči, naše potajne grijehe na svjetlost lica svojega.

90:9

Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

Jer svi naši dani prođoše u gnjevu tvojemu, kao uzdah dovršismo godine svoje.