Psalms 78

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

Poučna pjesma. Asafova. Poslušaj, narode moj, moju nauku, prikloni uho riječima usta mojih!

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Otvorit ću svoja usta na pouku, iznijet ću tajne iz vremena davnih.

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

Ono što čusmo i saznasmo, što nam kazivahu oci,

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

nećemo kriti djeci njihovoj, predat ćemo budućem koljenu: slavu Jahvinu i silu njegovu i djela čudesna što ih učini.

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

Svjedočanstvo podiže on u Jakovu, Zakon postavi u Izraelu, da ono što naredi ocima našim oni djeci svojoj objave,

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

da sazna budući naraštaj, i sinovi koji će se roditi da djeci svojoj kazuju

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

da u Boga ufanje svoje stave i ne zaborave djela Božjih, već da vrše zapovijedi njegove,

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

kako ne bi bili, kao oci njihovi, naraštaj buntovan, prkosan - naraštaj srcem nestalan i duhom Bogu nevjeran.

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

Sinovi Efrajimovi, ratnici s lukom, u dan bitke okrenuše leđa.

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

Saveza s Bogom ne održaše i ne htjedoše hoditi po Zakonu njegovu.

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

Zaboraviše na djela njegova, na čudesa koja im pokaza.

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

Pred njihovim ocima činio je znakove u Egiptu, u Soanskom polju.

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

On more razdijeli i njih prevede, vode kao nasip uzdiže.

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

Danju ih vodio oblakom, a svu noć ognjem blistavim.

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

U pustinji hrid prolomi i napoji ih obilno kao iz bezdana.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

Iz stijene izbi potoke te izvede vode k'o velike rijeke.

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

A oni jednako griješiše, prkosiše Višnjem u pustinji.

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

Boga su kušali u srcima svojim ištuć' jela svojoj pohlepnosti.

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Prigovarali su Bogu i pitali: "Može li Gospod stol u pustinji prostrti?

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

Eno, udari u hrid, i voda poteče i provreše potoci: a može li dati i kruha, i mesa pružiti svome narodu?"

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

Kad to začu Jahve, gnjevom usplamtje: oganj se raspali protiv Jakova, srdžba se razjari protiv Izraela,

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

jer ne vjerovaše Bogu niti se u njegovu pomoć uzdaše.

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Pa ozgo naredi oblaku i otvori brane nebeske,

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

k'o kišu prosu na njih mÓanu da jedu i nahrani ih kruhom nebeskim.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

Čovjek blagovaše kruh Jakih; on im dade hrane do sitosti.

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

Probudi na nebu vjetar istočni i svojom silom južnjak dovede.

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

Prosu na njih mesa k'o prašine i ptice krilatice k'o pijeska morskoga.

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

Padoše usred njihova tabora i oko šatora njihovih.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

Jeli su i nasitili se, želju njihovu on im ispuni.

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

Još nisu svoju utažili pohlepu i jelo im još bješe u ustima,

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

kad se srdžba Božja na njih raspali: pokosi smrću prvake njihove i mladiće pobi Izraelove.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

Uza sve to griješiše dalje i ne vjerovaše u čudesna djela njegova.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

I skonča im dane jednim dahom i njihova ljeta naglim svršetkom.

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

Kad ih ubijaše, tražiše ga i opet pitahu za Boga;

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

spominjahu se da je Bog hridina njihova i Svevišnji njihov otkupitelj.

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

Ali ga opet ustima svojim varahu i jezikom svojim lagahu njemu.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

Njihovo srce s njime ne bijaše, nit' bijahu vjerni Savezu njegovu.

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

A on im milosrdno grijeh praštao i nije ih posmicao; često je gnjev svoj susprezao da ne plane svom jarošću.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Spominjao se da su pÓut i dah koji odlazi i ne vraća se više.

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

Koliko mu prkosiše u pustinji i žalostiše ga u samotnom kraju!

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

Sve nanovo iskušavahu Boga i vrijeđahu Sveca Izraelova

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

ne spominjuć' se ruke njegove ni dana kad ih od dušmana izbavi,

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

ni znakova njegovih u Egiptu, ni čudesnih djela u polju Soanskom.

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

U krv im pretvori rijeke i potoke, da ne piju.

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

Posla na njih obade da ih žderu i žabe da ih more.

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

I predade skakavcu žetvu njihovu, i plod muke njihove žderaču.

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

Vinograde im tučom udari, a mrazom smokvike njihove.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

I predade grÓadu njihova goveda i munjama stada njihova.

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

Obori na njih svu žestinu gnjeva svog, jarost, bijes i nevolju: posla na njih anđele nesreće.

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

I put gnjevu svojem otvori: ne poštedje im život od smrti, životinje im izruči pošasti.

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

Pobi u Egiptu sve prvorođeno, prvence u šatorju Hamovu.

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

I povede narod svoj kao ovce i vođaše ih kao stado kroz pustinju.

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

Pouzdano ih je vodio te se nisu bojali, a more je prekrilo dušmane njihove.

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

U Svetu zemlju svoju on ih odvede, na bregove što mu ih osvoji desnica.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

Pred njima istjera pogane, konopom im podijeli baštinu, pod šatorjem njihovim naseli plemena izraelska.

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

A oni iskušavali i gnjevili Boga Višnjega i nisu držali zapovijedi njegovih.

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

Otpadoše, iznevjeriše se k'o oci njihovi, k'o luk nepouzdan oni zatajiše.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

Na gnjev ga nagnaše svojim uzvišicama, na ljubomor navedoše kumirima svojim.

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

Bog vidje i gnjevom planu, odbaci posve Izraela.

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

I napusti boravište svoje u Šilu, Šator u kojem prebivaše s ljudima.

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

Preda u ropstvo snagu svoju i svoju diku u ruke dušmanske.

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

Narod svoj prepusti maču, raspali se na svoju baštinu.

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

Mladiće njihove oganj proguta, ne udaše se djevice njihove.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

Svećenici njihovi padoše od mača, ne zaplakaše Óudove njihove.

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

Tad se k'o oda sna trgnu Gospodin, k'o ratnik vinom savladan.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

Udari otraga dušmane svoje, sramotu im vječitu zadade.

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

On odbaci šator Josipov i Efrajimovo pleme ne odabra,

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

već odabra pleme Judino i goru Sion koja mu omilje.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

Sagradi Svetište k'o nebo visoko, k'o zemlju utemelji ga dovijeka.

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

Izabra Davida, slugu svojega, uze ga od torova ovčjih;

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

odvede ga od ovaca dojilica da pase Jakova, narod njegov, Izraela, baštinu njegovu.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

I pasao ih je srcem čestitim i brižljivim rukama vodio.