Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Poučna pjesma. Asafova. Zašto si, Bože, posve zabacio, zašto kiptiš gnjevom na ovce paše svoje?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Sjeti se zajednice koju si davno stekao, plÓemena koje namače kao svoju baštinu i brda Siona gdje si Šator svoj udario!

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Korakni k ruševinama vječnim - sve je u Svetištu razorio neprijatelj.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Protivnici tvoji vikahu posred skupštine tvoje, znakove svoje postaviše k'o pobjedne znakove.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Bijahu kao oni koji mašu sjekirom po guštari,

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

sjekirom i maljem vrata mu razbijali.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Ognju predadoše Svetište tvoje, do zemlje oskvrnuše Prebivalište tvoga imena.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Rekoše u srcu: "Istrijebimo ih zajedno; spalite sva svetišta Božja na zemlji!"

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Ne vidimo znakova svojih, proroka više nema, i nitko među nama ne zna dokle ...

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Dokle će se još, o Bože, dušmanin rugati? Hoće li protivnik dovijeka prezirati ime tvoje?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Zašto povlačiš ruku, zašto u krilu sakrivaš desnicu svoju?

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

No Bog je moj kralj od davnine, on koji posred zemlje spasava!

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Ti svojom silom rasječe more, smrska glave nakazama u vodi.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ti si Levijatanu glave zdrobio, dao ga za hranu nemanima morskim.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Ti si dao da provre izvor i bujica, ti si presušio rijeke nepresušne.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tvoj je dan i noć je tvoja, ti učvrsti mjesec i sunce;

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

ti sazda sve granice zemlji, ti stvori ljeto i zimu.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Spomeni se ovoga: dušmanin ti se rugaše, Jahve, i bezumni narod pogrdi ime tvoje.

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Ne predaj jastrebu život grlice svoje, i život svojih siromaha ne zaboravi zauvijek!

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Pogledaj na Savez svoj, jer svi su zakuci zemlje puni tmina i nasilja.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Ne daj da jadnik otiđe postiđen: neka siromah i ubog hvale ime tvoje!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Ustani, Bože, zauzmi se za svoju parnicu, spomeni se pogrde koju ti bezumnik svaki dan nanosi.

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Ne zaboravi vike neprijatelja svojih: buka buntovnika još se diže k tebi!