Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

Psalam. Asafov Kako je dobar Bog čestitima, Bog onima koji su čista srca!

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

A meni umalo noge ne posrnuše, zamalo koraci ne okliznuše,

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

jer zločincima zavidjeh motreći sreću grešnika.

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

Nikakvu patnju ne snose, pretilo je tijelo njihovo.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

Ne žive u mukama smrtnika, ljudske ih nevolje ne biju.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Stoga je oholost ogrlica vratu njihovu, a nasilje haljina koja ih pokriva.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

Iz pretila srca izlazi opakost njihova, srca im se prelijevaju ispraznim tlapnjama.

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

Podsmjehuju se i zlobno govore, nasiljem prijete odozgo.

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

Ustima na nebo nasrću, a jezik se njihov obara na zemlju.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Zato moj narod za njima leti i srče obilne vode

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

pa veli: "Kako da dozna Bog? Spoznaje li Svevišnji?"

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Eto, takvi su grešnici: uvijek spokojni, bogatstvo zgrću.

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Jesam li, dakle, samo ja uzalud čuvao srce čisto i u nedužnosti prao ruke

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

kad sam primao udarce svaki dan i kaznu jutro za jutrom?

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Da sam kazao: "Govorit ću kao i oni", izdao bih rod sinova tvojih.

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

Promišljah tada da bih spoznao: al' mi se učini mučno u očima mojim

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

sve dok ne nađoh ulaz u Božje svetinje pa prozreh kakav im je svršetak.

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Zaista, na klizavu stazu ti ih postavljaš, u propast ih obaraš.

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Kako učas propadoše, nestaše, užas ih izjede!

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Kao što čovjek prezire san kad se probudi, tako ćeš, Gospode, prezreti lik im kada ustaneš.

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Kad mi duša bijaše ojađena, a bubrezi probodeni,

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

bezumnik bijah bez razbora, k'o živinče pred tobom.

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Al' ću odsad uvijek biti s tobom, jer ti prihvati desnicu moju:

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

vodit ćeš me po naumu svojem da me zatim uzmeš u slavu svoju.

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Koga ja imam u nebu osim tebe? Kad sam s tobom, ne veselim se zemlji.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Malaksalo mi tijelo i srce: okrilje srca moga, i baštino moja, o Bože, dovijeka!

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

Doista, propast će oni koji se udaljuju od tebe, istrebljuješ svakog tko ti se iznevjeri.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

A meni je milina biti u Božjoj blizini, imati sklonište svoje u Jahvi. Pripovijedat ću sva tvoja djela na vratima Kćeri sionske.