Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Zborovođi. Jedutunu. Psalam. Davidov.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Odlučio sam: "Čuvat ću put svoj da ne zgriješim jezikom; usta ću svoja zauzdati dokle god preda mnom bude bezbožnik."

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Zamukoh, zanijemjeh, glasa ne puštah, ali uzalud - bol mi postade gorča.

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

U meni srce je gorjelo, na samu pomisao buknuo bi oganj; tad progovorih svojim jezikom:

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

"Objavi mi, Jahve, moj svršetak i kolika je mjera mojih dana, da znam kako sam ništavan.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Evo, pedljem si mi dane izmjerio, život moj je kao ništa pred tobom: tek dašak je svaki čovjek.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Poput sjene čovjek prolazi tek dašak je sve bogatstvo njegovo: zgrće, a ne zna tko će ga pokupiti."

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

A sada, čemu da se nadam, Gospode? Sva je nada moja u tebi!

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Izbavi me svih mojih bezakonja, ne daj da ruglo budem luđaku!

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Šutim i usta ne otvaram, jer tako si ti učinio.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Bič svoj otkloni od mene, jer izdišem pod težinom ruke tvoje.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Ti kaznama popravljaš čovjeka i sve mu najdraže kao moljac rastačeš: tek dašak je svaki čovjek.

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Čuj, o Jahve, molitvu moju, vapaje mi poslušaj, na suze se moje ne ogluši! Jer u tebe ja sam došljak, pridošlica kao svi oci moji. [ (Psalms 39:14) Odvrati pogled od mene, da odahnem prije nego odem i više ne budem! ]