Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Psalam. Davidov. Za spomen.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Jahve, u srdžbi svojoj nemoj ne karati, i nemoj me kazniti u svojemu gnjevu.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Strijele se tvoje u me zabodoše, ruka me tvoja teško pritisnu:

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

na tijelu mi ništa zdravo nema zbog gnjeva tvog, od grijeha mojih mira mi nema kostima.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Zloće moje glavu su mi nadišle, kao preteško breme tište me.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Rane moje zaudaraju i gnjiju zbog bezumnosti moje.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Pogurih se sav i zgrčih, povazdan lutam žalostan.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Moji bokovi puni su ognjice, na tijelu mi ništa zdravo nema.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Iscrpljen sam i satrven posve, stenjem od jecanja srca svojega.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

O Gospode, sve su mi želje pred tobom, i vapaji moji nisu ti skriveni.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Srce mi udara silno, snaga me ostavlja i svjetlost vida očinjeg gasi se.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Prijatelji i drugovi od rana mojih uzmakoše, i moji najbliži stoje daleko.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Namještaju mi zamke oni koji mi život vrebaju, koji mi žele nesreću, propašću mi prijete i uvijek smišljaju prijevare.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

A ja sam kao gluh i ništa ne čujem i, kao nijem, usta ne otvaram.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Postadoh k'o čovjek koji ne čuje i koji u ustima nema odgovora.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Jer u tebe se, o Jahve, uzdam, ti ćeš me uslišati, Jahve, Bože moj!

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Rekoh: "Nek' se ne raduju nada mnom; kad mi noga posrne, nek' se ne uzdižu nada mnom!"

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Jer umalo ne propadoh, i moja je bol svagda preda mnom.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

Bezakonje svoje ja priznajem i pun sam žalosti zbog grijeha svojega.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

A koji su bez razloga protiv mene, moćni su, i mnogi su koji me mrze nepravedno.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Za dobro zlom mi uzvraćaju, protive mi se što tražim dobro.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

O Jahve, ne ostavljaj me! Bože moj, ne udaljuj se od mene! [ (Psalms 38:23) Požuri se meni u pomoć, Gospode, spase moj! ]