Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Zborovođi. Po napjevu "Košuta u zoru". Psalam. Davidov.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Bože moj, Bože moj, zašto si me ostavio? Daleko si od ridanja moga.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Bože moj, vičem danju, al'ne odvraćaš; noću vapijem i nema mi počinka.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

A ipak, ti u Svetištu prebivaš, Nado Izraelova!

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

U tebe se očevi naši uzdaše, uzdaše se, i ti ih izbavi;

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

k tebi su vikali i spasavali se, u tebe se uzdali, i postidjeli se nisu.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

A ja, crv sam, a ne čovjek, ruglo ljudi i naroda prezir.

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Koji me vode, podruguju se meni, razvlače usne, mašu glavom:

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

"U Jahvu se on uzda, neka ga sad izbavi, neka ga spasi ako mu omilje!"

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Iz krila majčina ti si me izveo, mir mi dao na grudima majke.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Tebi sam predan iz materine utrobe, od krila majčina ti si Bog moj.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Ne udaljuj se od mene, blizu je nevolja, a nikog nema da mi pomogne.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Opkoliše me junci mnogobrojni, bašanski bikovi okružiše mene.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Ždrijela svoja razvaljuju na me k'o lav koji plijen kida i riče.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Kao voda razlih se, sve mi se kosti rasuše; srce mi posta poput voska, topi se u grudima mojim.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Grlo je moje kao crijep suho, i moj se jezik uz nepce slijepi: u prah smrtni bacio si mene.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Opkolio me čopor pasa, rulje me zločinačke okružile. Probodoše mi ruke i noge,

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

sve kosti svoje prebrojiti mogu, a oni me gledaju i zure na me.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Haljine moje dijele među sobom i kocku bacaju za odjeću moju.

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Ali ti, o Jahve, daleko mi ne budi; snago moja, pohiti mi u pomoć!

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Dušu moju istrgni maču, iz šapa pasjih život moj.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Spasi me iz ralja lavljih i jadnu mi dušu od rogova bivoljih!

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

A sada, braći ću svojoj naviještat' ime tvoje, hvalit ću te usred zbora.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

"Koji se bojite Jahve, hvalite njega! Svi od roda Jakovljeva, slavite njega! Svi potomci Izraelovi, njega se bojte!

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Jer nije prezreo ni zaboravio muku jadnika, i nije sakrio lice svoje od njega; kad ga je zazvao, on ga je čuo."

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Zato ću te hvaliti u zboru veliku, pred vjernicima tvojim izvršit' zavjete.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Siromasi će jesti i nasitit će se, hvalit će Jahvu koji traže njega: nek' živi srce vaše dovijeka!

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Spomenut će se i Jahvi se vratit' svi krajevi zemlje; pred njim će n§icÄe pasti sve obitelji pogana.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Jer Jahvino je kraljevstvo, on je vladar pucima.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Njemu će se jedinom klanjati svi koji snivaju u zemlji, pred njim se sagnuti svi koji u prah silaze. I moja će duša za njega živjeti,

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

njemu će služiti potomstvo moje. O Gospodu će se pripovijedat' [ (Psalms 22:32) slijedećem koljenu, o njegovoj pravdi naviještati narodu budućem: "Ovo učini Jahve!" ]