Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Molitva. Davidova. Počuj, Jahve pravedni, i vapaj mi poslušaj, usliši molitvu iz usta iskrenih!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Od tebe nek' mi dođe presuda, tvoje oči vide što je pravo.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Istraži mi srce, pohodi noću, ognjem me iskušaj, al' u meni nećeš nać' bezakonja. Ne zgriješiše usta moja

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

kao što griješe ljudi: po riječima usta tvojih čuvah putove Zakona.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Korak mi čvrsto prionu za tvoje staze, ne zasta mi noga na putima tvojim.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Zazivam te, Bože, ti ćeš me uslišit': prikloni mi uho i čuj riječi moje.

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Proslavi na meni dobrotu svoju, ti koji od dušmana izbavljaš one što se utječu desnici tvojoj.

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Čuvaj me k'o zjenicu oka, sakrij me u sjenu krila svojih

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

od zlotvora što na me nasrću. Dušmani me bijesni opkoljuju,

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

bešćutno srce zatvaraju i ustima zbore naduto,

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Koraci njini sad me okružuju, smjeraju da me na zemlju obore;

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

slični lavu dok se, zinuv, na plijen obara i laviću što vreba u potaji.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Ustani, Jahve, presretni ga i obori, od grešnika mi život mačem spasi,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

a rukom od ljudi, Gospodine: od ljudi kojih je dio ovaj život, kojima želudac puniš dobrima; kojih su sinovi siti, a djeci daju što im pretekne.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

A ja ću u pravdi gledati lice tvoje, i jednom kad se probudim, sit ću ga se nagledati.