Psalms 144

144:1

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

Davidov. Blagoslovljen Jahve, hridina moja: ruke mi uči boju a prste ratu.

144:2

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

On je ljubav moja i tvrđava moja, zaštita moja, izbavitelj moj, štit moj za koji se sklanjam; on mi narode stavlja pod noge!

144:3

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Što je čovjek, o Jahve, da ga poznaješ, što li čedo ljudsko da ga se spominješ?

144:4

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Poput daška je čovjek, dani njegovi kao sjena nestaju.

144:5

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Jahve, nagni svoja nebesa i siđi, takni bregove: i zadimit će se!

144:6

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Sijevni munjom i rasprši dušmane, odapni strijele i rasprši ih!

144:7

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

Ruku pruži iz visina, istrgni me i spasi iz voda beskrajnih, iz šaka sinova tuđinskih:

144:8

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

laži govore usta njihova, a desnica krivo priseže.

144:9

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Pjevat ću ti, Bože, pjesmu novu, na harfi od deset žica svirat ću.