Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Psalam. Davidov. Prizivljem te, Jahve, k meni pohitaj! Slušaj glas moj kojim tebi vapijem!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Nek' mi se uzdigne molitva kao kad pred lice tvoje, podizanje mojih ruku nek' bude k'o prinos večernji!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Na usta mi, Jahve, stražu postavi i stražare na vrata usana mojih!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Ne daj da mi se srce zlu prikloni, da bezbožno počinim djela opaka; i u društvu zlotvora da ne blagujem poslastica njihovih!

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Nek' me samo udari pravednik, ljubav je što me kara, al' ulje grešničko neće mi glavu pomazat'; zloći njihovoj oprijet ću se uvijek svojom molitvom.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Kad strovale niz hridinu suce njihove, razumjet će kako blage bjehu riječi moje.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Kao kad orač ore i para zemlju, tako će im se na rubu Podzemlja kosti rasuti.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

U te su, Jahve, uprte oči moje, k tebi se utječem, ne daj da mi duša propadne!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Čuvaj me od stupice koju postaviše meni, od zamki zločinaca!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Nek' u vlastite zamke upadnu zlotvori, a ja neka im umaknem!