Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Na obali rijeka babilonskih sjeđasmo i plakasmo spominjući se Siona;

На върбите сред него окачихме арфите си.

o vrbe naokolo harfe svoje bijasmo povješali.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

I tada naši tamničari zaiskaše od nas da pjevamo, porobljivači naši zaiskaše da se veselimo: "Pjevajte nam pjesmu sionsku!"

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Kako da pjesmu Jahvinu pjevamo u zemlji tuđinskoj!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Nek' se osuši desnica moja, Jeruzaleme, ako tebe zaboravim!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Nek' mi se jezik za nepce prilijepi ako spomen tvoj smetnem ja ikada, ako ne stavim Jeruzalem vrh svake radosti svoje!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Ne zaboravi, Jahve, sinovima Edoma kako su u dan kobni Jeruzalemov vikali oni: "Rušite! Srušite ga do temelja!"

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Kćeri babilonska, pustošiteljice, blažen koji ti vrati milo za drago za sva zla što si nam ih nanijela!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Blažen koji zgrabi i smrska o stijenu tvoju dojenčad!