Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Blagoslivljaj Jahvu, dušo moja, Jahve, Bože moj, silno si velik! Odjeven veličanstvom i ljepotom,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

svjetlošću ogrnut kao plaštem! Nebo si razapeo kao šator,

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

na vodama sagradio dvorove svoje. Od oblaka praviš kola svoja, na krilima vjetrova putuješ.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Vjetrove uzimaš za glasnike, a žarki oganj za slugu svojega.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Zemlju si stavio na stupove njene: neće se poljuljati u vijeke vjekova,

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

pokrio si je vodama bezdanim k'o haljinom, iznad bregova stajahu vode;

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

na tvoju se prijetnju povukoše, od tvoje grmljavine zadrhtaše.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Bregovi se digoše, doline spustiše na mjesto koje si im odredio.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Odredio si granicu koju ne smiju prijeći, da opet ne pokriju zemlju.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Izvore svraćaš u potoke što žubore među brdima.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Oni poje sve živine poljske, divlji magarci žeđ gase u njima.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Uz njih se gnijezde ptice nebeske i pjevaju među granama.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Ti natapaš bregove iz dvorova svojih, zemlja se nasićuje plodom tvojih ruku.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Ti daješ te niče trava za stoku i bilje na korist čovjeku da izvede kruh iz zemlje

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

i vino što razvedruje srce čovječje; da uljem lice osvježi i da kruh okrijepi srce čovjeku.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Stabla se Jahvina napajaju hranom, cedri libanonski koje on zasadi.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Ondje se ptice gnijezde, u čempresu dom je rodin.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Visoki bregovi daju kozorogu a pećine jazavcu sklonište.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Ti si stvorio mjesec da označuje vremena i sunce znade kada ima zaći.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Kad razastreš tmine i noć se spusti, tad se šuljaju u njoj životinje šumske.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Lavići riču za plijenom i od Boga hranu traže.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Kad sunce ograne, nestaju i liježu na ležaje.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Tad čovjek izlazi na dnevni posao i na rad do večeri.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Kako su brojna tvoja djela, o Jahve! Sve si to mudro učinio: puna je zemlja stvorenja tvojih.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Eno mora, velika i široka, u njemu vrve gmazovi bez broja, životinje male i velike.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Onud prolaze nemani, Levijatan kojeg stvori da se igra u njemu.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

I sva ova bića željno čekaju da ih nahraniš na vrijeme.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Daješ li im, tada sabiru: otvaraš li ruku, nasite se dobrima.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Sakriješ li lice svoje, tad se rastuže; ako dah im oduzmeš, ugibaju i opet se u prah vraćaju.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Pošalješ li dah svoj, opet nastaju, i tako obnavljaš lice zemlje.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Neka dovijeka traje slava Jahvina: nek' se raduje Jahve u djelima svojim!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

On pogleda zemlju i ona se potrese, dotakne bregove, oni se zadime.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Pjevat ću Jahvi dokle god živim, svirat ću Bogu svome dokle god me bude.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Bilo mu milo pjevanje moje! Ja ću se radovati u Jahvi.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Nek' zločinci sa zemlje nestanu i bezbožnika nek' više ne bude! Blagoslivljaj Jahvu, dušo moja! Aleluja!