Proverbs 22

По-желателно е добро име отколкото голямо богатство; и добра слава — отколкото сребро и злато.

Dobro je ime bolje od velika bogatstva, i bolja je naklonost od srebra i zlata.

Богатият и бедният се срещат — ГОСПОД е Създателят на всички тях.

Bogataš se i siromah sreću: obojicu ih Jahve stvori.

Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.

Pametan čovjek vidi zlo i skrije se, a glupaci idu bezbrižno i trpe kaznu.

Следствието на смирението, на страха от ГОСПОДА е богатства, чест и живот.

Nagrada je poniznosti strah Gospodnji, bogatstvo, čast i život.

Тръни и примки има в пътя на лъжливия — който пази душата си, ще бъде далеч от тях.

Trnje i zamke su na putu varalici: tko čuva život svoj, daleko je od oboga.

Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

Upućuj dijete prema njegovu putu, pa kad i ostari, neće odstupiti od njega.

Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя.

Bogataš vlada nad siromasima, a dužnik je sluga vjerovniku.

Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата ще сложи край на яростта му.

Tko sije nepravdu, žanje nesreću, i šiba njegova gnjeva udarit će njega samog.

Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

Milostivo se oko blagoslivlje, jer daje od svog kruha siromahu.

Изгони присмивателя и препирнята ще се махне, също и караниците, и позорът ще престанат.

Otjeraj podsmjevača i prestat će svađe i nestat će nesloga i pogrda.

Който обича чистота на сърцето и има благодат на устните си, царят му е приятел.

Jahve ljubi čisto srce, i tko je ljubeznih usana, kralj mu je prijatelj.

Очите на ГОСПОДА пазят знание, но Той събаря думите на неверния.

Pogled Jahvin čuva znanje, Jahve pomućuje riječi bezbožnika.

Ленивият казва: Лъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!

Lijenčina veli: "Lav je vani, nasred trga poginuo bih."

Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.

Duboka jama usta su preljubnice, i na koga se Jahve srdi, pada onamo.

Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

Ludost prianja uza srce djetinje: šiba pouke otklanja je od njega.

Който потиска бедния, за да увеличи богатствата си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в бедност.

Tko tlači siromaha, taj mu koristi; tko daje bogatašu, samo mu šteti.

Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и прилепи сърцето си към моето знание,

Riječi mudraca: Prigni uho svoje i čuj riječi moje i upravi svoje srce mojem znanju,

защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и нека бъдат винаги готови на устните ти.

jer milina je ako ih čuvaš u nutrini svojoj, i kad ti budu sve spremne na usnama tvojim.

За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес — точно теб.

Da bi uzdanje tvoje bilo u Jahvi, upućujem danas i tebe.

Не ти ли писах много пъти със съвети и знание,

Napisah ti trideset što savjeta što pouka

за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?

da te poučim riječima istine, da uzmogneš pouzdanim riječima odgovoriti onomu tko te zapita.

Не ограбвай бедния, защото е беден, и не притеснявай страдащия в портата,

Nemoj pljačkati siromaha zato što je siromah i ne gazi ubogoga na sudu.

защото ГОСПОД ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които ги ограбват.

Jer će Jahve parbiti parbu njihovu i otet će život onima koji ga njima otimlju.

Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек,

Ne druži se sa srditim i ne idi s čovjekom jedljivim

за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си.

da se ne bi privikao na staze njegove i namjestio zamku duši svojoj.

Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове,

Ne budi među onima koji daju ruku, koji jamče za dugove:

защото, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземе постелката ти изпод теб?

ako nemaš čime nadoknaditi, zašto da ti oduzmu i postelju ispod tebe?

Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.

Ne pomiči prastare međe koju su postavili oci tvoji.

Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Jesi li vidio čovjeka vična poslu svom: takav ima pristup kraljevima i ne služi prostacima.