Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Bolji je zalogaj suha kruha s mirom nego sa svađom kuća puna žrtvene pečenke.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Razuman sluga vlada nad sinom sramotnim i s braćom će dijeliti baštinu.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Taljika je za srebro i peć za zlato, a srca iskušava Jahve sam.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Zločinac rado sluša usne prijevarne, i lažac spremno prisluškuje pogubnu jeziku.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Tko se ruga siromahu, podruguje se Stvoritelju njegovu, i tko se veseli nesreći, ne ostaje bez kazne.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Unuci su vijenac starcima, a sinovima ures oci njihovi.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Ne dolikuje budali uzvišena besjeda, a još manje odličniku usne lažljive.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Dar je čarobni kamen u očima onoga koji ga daje: kamo se god okrene, uspijeva.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Tko prikriva prijestup, traži ljubav, a tko glasinu širi, razgoni prijatelje.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Razumna se ukor jače doima nego bezumna stotina udaraca.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Opak čovjek ide samo za zlom, ali se okrutan glasnik šalje na nj.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Bolje je nabasati na medvjedicu kojoj ugrabiše mlade nego na bezumnika u njegovoj ludosti.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Tko dobro zlom uzvraća neće ukloniti nesreću od doma svojeg.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Zametnuti svađu isto je kao pustiti poplavu: stoga prije nego svađa izbije, udalji se!

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Tko opravdava krivoga i tko osuđuje pravoga, obojica su mrski Jahvi.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Čemu novac u ruci bezumnomu? Da njime mudrost kupi, kad nema razbora!

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Prijatelj ljubi u svako vrijeme, a u nevolji i bratom postaje.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Nerazuman čovjek daje ruku i jamči pred svojim bližnjim.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Grijeh ljubi tko ljubi svađu, i tko visoko diže svoja vrata, traži propast.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Opak srcem ne nalazi sreće, i komu je jezik zao, zapada u nesreću.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Tko rodi bezumna, na tugu mu je; a nije veseo ni otac budale.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Veselo je srce izvrstan lijek, a neveseo duh suši kosti.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Opaki prima dar iz njedara da bi iskrivio putove pravici.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Razuman ima mudrost pred sobom, a bezumniku su oči na kraj zemlje.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Briga je ocu bezuman sin i žalost roditeljki svojoj.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Ne valja kažnjavati pravednika, a nije pravo ni tući odličnike.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Tko usteže svoje riječi, razumije mudrost, i razuman je čovjek mirna duha.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

I luđak se smatra mudrim kada šuti i razumnim kad susteže svoje usne.