Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Ženska mudrost sagradi kuću, a ludost je rukama razgrađuje.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Tko živi s poštenjem, boji se Jahve, a tko ide stranputicom, prezire ga.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

U luđakovim je ustima šiba za oholost njegovu, a mudre štite vlastite usne.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Gdje nema volova, prazne su jasle, a obilna je žetva od snage bikove.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Istinit svjedok ne laže, a krivi svjedok širi laž.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Podsmjevač traži mudrost i ne nalazi je, a razumni lako dolazi do znanja.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Idi od čovjeka bezumna jer nećeš upoznati usne što zbore znanje.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Mudrost je pametna čovjeka u tom što pazi na svoj put, a bezumnička ludost prijevara je.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Luđacima je grijeh šala, a milost je Božja s poštenima.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Srce poznaje svoj jad, i veselje njegovo ne može dijeliti nitko drugi.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Dom opakih propast će, a šator će pravednika procvasti.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Neki se put učini čovjeku prav, a na koncu vodi k smrti.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

I u smijehu srce osjeća bol, a poslije veselja dolazi tuga.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Otpadnik se siti svojim prestupcima, a dobar čovjek svojim radom.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Glupan vjeruje svakoj riječi, a pametan pazi na korak svoj.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Mudar se boji i oda zla se uklanja, a bezuman se raspaljuje i bez straha je.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Nagao čovjek čini ludosti, a razborit ih podnosi.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Glupaci baštine ludost, a mudre ovjenčava znanje.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Zli padaju ničice pred dobrima i opaki pred vratima pravednikovim.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

I svom prijatelju mrzak je siromah, a bogataš ima mnogo ljubitelja.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Griješi tko prezire bližnjega svoga, a blago onomu tko je milostiv ubogima.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Koji snuju zlo, ne hode li stranputicom, a zar nisu dobrota i vjernost s onima koji snuju dobro?

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

U svakom trudu ima probitka, a pusto brbljanje samo je na siromaštvo.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Mudrima je vijenac bogatstvo njihovo, a bezumnima kruna - njihova ludost.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Istinit svjedok izbavlja duše, a tko laži širi, taj je varalica.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

U strahu je Gospodnjem veliko pouzdanje i njegovim je sinovima utočište.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Strah Gospodnji izvor je života: on izbavlja od zamke smrti.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Mnoštvo je naroda ponos kralju, a bez puka knez propada.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Tko se teško srdi, velike je razboritosti, a nabusit duhom pokazuje ludost.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Mirno je srce život tijelu, a ljubomor je gnjilež u kostima.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Tko tlači siromaha huli na stvoritelja, a časti ga tko je milostiv ubogomu.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Opaki propada zbog vlastite pakosti, a pravednik i u samoj smrti nalazi utočište.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

U razumnu srcu mudrost počiva, a što je u bezumnome, to se i pokaže.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Pravednost uzvisuje narod, a grijeh je sramota pucima.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

Kralju je mio razborit sluga, a na sramotna se srdi.