Nahum 2

Разсипникът се изкачи против теб. Пази крепостта, бди за пътя, стегни слабините си, събери цялата си сила,

Gledajte, preko gora hrli glasnik, on naviješta: "Spasenje!" Svetkuj svoje blagdane, Judo, ispuni svoje zavjete, jer Belijal više neće prolaziti po tebi, on je sasvim zatrt.

понеже ГОСПОД възстановява величието на Яков както величието на Израил — защото грабителите ги ограбиха и съсипаха лозовите им пръчки.

Protiv tebe dolazi rušitelj. Postavi stražu na bedeme, gledaj na put, opaši bedra, saberi sve svoje snage.

Щитът на силните му е оцветен в червено, силните мъже са облечени в червеникаво, колесниците блестят от стомана в деня на приготовлението му и елховите копия се размахват.

Da, Jahve će obnoviti vinograd Jakovljev i vinograd Izraelov. Pljačkaši ih opljačkali, mladice im potrli.

Колесниците препускат из улиците, изпреварват се по площадите; видът им е като факли, стрелкат се като светкавици.

Štitovi njegovih junaka crvene se, njegovi su ratnici u grimizu; ognjem blista čelik na njihovim bojnim kolima kad krenu u boj; konji im se propinju.

Той си спомня за своите благородни — те се препъват в пътя си, бързат към стената й и защитният покрив е приготвен.

Po ulicama bjesne bojna kola, lete preko trgova; na pogled su baklje goruće; kao munje, samo sijevaju.

Портите на реките се отварят и дворецът се разрушава.

Pozivaju se borci odabrani, bacaju se u rovove, hrle brzo na bedeme, već je zaklon postavljen.

Решено е — ще се оголи Ниневия, ще се плени. И слугините й стенат като с гласа на гълъбите и се бият по гърдите.

Vrata koja gledaju na Rijeku otvaraju se, strava je u palači.

Ниневия отдавна е била пълна с мъже като езеро с вода, но те пак бягат. Стойте! Стойте! Но никой не се обръща назад.

Podižu, u izgnanstvo odvode Gospodaricu, robinjice njene cvile, tuguju kao golubice, u prsa se udaraju.

Грабете сребро, грабете злато, защото запасът е безкраен, богатството на всякакви скъпоценни вещи.

Niniva je nabujalo jezero, oni bježe pred vodom njezinom. "Zaustavite se, stanite!" Ali se nitko ne okreće.

Празнота и изпразване, и запустение! Сърцето се топи и колената се тресат, болки във всички слабини и лицата на всички са побледнели.

"Grabite srebro! Grabite zlato!" Blagu kraja nema, obilje dragocjenosti!

Къде е бърлогата на лъвовете и мястото, където се хранеха младите лъвове, където ходеше лъвът, лъвицата и малкото лъвче и нямаше кой да ги плаши?

Pljačkanje, haranje, razaranje! Srce zamire, koljena klecaju, u bedrima drhtavica, svima su lica poblijedjela.

Къде е лъвът, който разкъсваше достатъчно за лъвчетата си и давеше за лъвиците си, и пълнеше пещерите си с плячка и бърлогите си — с грабеж?

Gdje je skrovište lavovima i log lavićima? Kad je lav izlazio, lavica je ostajala i lavovi mališani; plašio ih nitko nije.

Ето, Аз съм против теб, заявява ГОСПОД на Войнствата. И ще изгоря в дим колесниците й, и мечът ще пояде младите ти лъвове; ще отсека плячката ти от земята и гласът на пратениците ти няма да се чуе вече.

Lav je grabio za svoje laviće, davio je za svoje lavice; svoje spilje punio je plijenom, svoja skrovišta lovinom. [ (Nahum 2:14) "Evo me! Tebi!" - riječ je Jahve nad Vojskama. "Pretvorit ću u dim tvoja bojna kola, mač će poklati tvoje laviće. Istrijebit ću sa zemlje tvoja pljačkanja, i neće se više čuti povik tvojih glasnika." ]