Matthew 20

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

"Kraljevstvo je nebesko kao kad domaćin rano ujutro izađe najmiti radnike u svoj vinograd.

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

Pogodi se s radnicima po denar na dan i pošalje ih u svoj vinograd.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

Izađe i o trećoj uri i vidje druge gdje stoje na trgu besposleni

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

pa i njima reče: 'Idite i vi u moj vinograd pa što bude pravo, dat ću vam.'

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

I oni odoše. Izađe opet o šestoj i devetoj uri te učini isto tako.

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

A kad izađe o jedanaestoj uri, nađe druge gdje stoje i reče im: 'Zašto ovdje stojite vazdan besposleni?'

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

Kažu mu: 'Jer nas nitko ne najmi.' Reče im: 'Idite i vi u vinograd.'"

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

"Uvečer kaže gospodar vinograda svojemu upravitelju: 'Pozovi radnike i podaj im plaću počevši od posljednjih pa sve do prvih.'

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

Dođu tako oni od jedanaeste ure i prime po denar.

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

Pa kada dođu oni prvi, pomisle da će primiti više, ali i oni prime po denar.

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

A kad primiše, počeše mrmljati protiv domaćina:

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

'Ovi posljednji jednu su uru radili i izjednačio si ih s nama, koji smo podnosili svu tegobu dana i žegu.'"

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

"Nato on odgovori jednomu od njih: 'Prijatelju, ne činim ti krivo. Nisi li se pogodio sa mnom po denar?

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

Uzmi svoje pa idi. A ja hoću i ovomu posljednjemu dati kao i tebi.

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

Nije li mi slobodno činiti sa svojim što hoću? Ili zar je oko tvoje zlo što sam ja dobar?'"

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

"Tako će posljednji biti prvi, a prvi posljednji."

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

Dok je Isus uzlazio u Jeruzalem, uze dvanaestoricu nasamo te im putem reče:

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

"Evo, uzlazimo u Jeruzalem i Sin Čovječji bit će predan glavarima svećeničkim i pismoznancima. Osudit će ga na smrt

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

i predati poganima da ga izrugaju, izbičuju i razapnu, ali on će treći dan uskrsnuti."

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

Tada mu pristupi mati sinova Zebedejevih zajedno sa sinovima, pade ničice da od njega nešto zaište.

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

A on će joj: "Što želiš?" Kaže mu: "Reci da ova moja dva sina u tvome kraljevstvu sjednu uza te, jedan tebi zdesna, drugi slijeva."

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

Isus odgovori: "Ne znate što ištete. Možete li piti čašu koju ću ja piti?" Kažu mu: "Možemo!"

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

A on im reče: "Čašu ćete moju doduše piti, ali sjesti meni zdesna ili slijeva - to nisam ja vlastan dati, to je onih kojima je pripravio moj Otac."

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Kada su to čula ostala desetorica, razgnjeve se na dva brata.

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

Zato ih Isus dozva i reče: "Znate da vladari gospoduju svojim narodima i velikaši njihovi drže ih pod vlašću.

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

Neće tako biti među vama! Naprotiv, tko hoće da među vama bude najveći, neka vam bude poslužitelj.

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

I tko god hoće da među vama bude prvi, neka vam bude sluga."

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

"Tako i Sin Čovječji nije došao da bude služen, nego da služi i život svoj dade kao otkupninu za mnoge."

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

Kad su izlazili iz Jerihona, pođe za njim silan svijet.

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

I gle, dva slijepca sjeđahu kraj puta. Čuvši da Isus prolazi, povikaše: "Gospodine, smiluj nam se, Sine Davidov!"

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Mnoštvo ih ušutkivalo, ali oni još jače viknuše: "Gospodine, smiluj nam se, Sine Davidov!"

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

Isus se zaustavi, dozove ih i reče: "Što hoćete da vam učinim?"

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

Kažu mu: "Gospodine, da nam se otvore oči."

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.

Isus se ganut dotače njihovim očiju i oni odmah progledaše. I pođoše za njim.