Matthew 13

В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

Onoga dana Isus iziđe iz kuće i sjede uz more.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

I nagrnu k njemu silan svijet te je morao ući u lađu: sjede, a sve ono mnoštvo stajaše na obali.

И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

I zborio im je mnogo u prispodobama: "Gle, iziđe sijač sijati.

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

I dok je sijao, nešto zrnja pade uz put, dođoše ptice i pozobaše ga.

А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

Nešto opet pade na kamenito tlo, gdje nemaše dosta zemlje, i odmah izniknu jer nemaše duboke zemlje.

а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

A kad sunce ogranu, izgorje i jer nemaše korijena, osuši se.

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

Nešto opet pade u trnje, trnje uzraste i uguši ga.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Nešto napokon pade na dobru zemlju i davaše plod: jedno stostruk, drugo šezdesetostruk, treće tridesetostruk."

Който има уши (да слуша), нека слуша.

"Tko ima uši, neka čuje!"

Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

I pristupe učenici pa ga zapitaju: "Zašto im zboriš u prispodobama?"

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

On im odgovori: "Zato što je vama dano znati otajstva kraljevstva nebeskoga, a njima nije dano.

Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Doista, onomu tko ima dat će se i obilovat će, a onomu tko nema oduzet će se i ono što ima.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

U prispodobama im zborim zato što gledajući ne vide i slušajući ne čuju i ne razumiju."

В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

"Tako se ispunja na njima proroštvo Izaijino koje govori: Slušat ćete, slušati - i nećete razumjeti; gledat ćete, gledati - i nećete vidjeti!

Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

Jer usalilo se srce naroda ovoga: uši začepiše, oči zatvoriše da očima ne vide, ušima ne čuju, srcem ne razumiju te se ne obrate pa ih izliječim.

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

A blago vašim očima što vide, i ušima što slušaju.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Zaista, kažem vam, mnogi su proroci i pravednici željeli vidjeti što vi gledate, ali nisu vidjeli; i čuti što vi slušate, ali nisu čuli."

И така, вие чуйте притчата за сеяча.

"Vi, dakle, poslušajte prispodobu o sijaču.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

Svakomu koji sluša Riječ o Kraljevstvu, a ne razumije, dolazi Zli te otima što mu je u srcu posijano. To je onaj uz put zasijan.

А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

A zasijani na tlo kamenito - to je onaj koji čuje Riječ i odmah je s radošću prima,

корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

ali nema u sebi korijena, nego je nestalan: kad zbog Riječi nastane nevolja ili progonstvo, odmah se pokoleba.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

Zasijani u trnje - to je onaj koji sluša Riječ, ali briga vremenita i zavodljivost bogatstva uguše Riječ, te ona ostane bez ploda.

А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Zasijani na dobru zemlju - to je onaj koji Riječ sluša i razumije, pa onda, dakako, urodi i daje: jedan stostruko, jedan šezdesetostruko, a jedan tridesetostruko."

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Drugu im prispodobu iznese: "Kraljevstvo je nebesko kao kad čovjek posije dobro sjeme na svojoj njivi.

но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

Dok su njegovi ljudi spavali, dođe njegov neprijatelj, posije posred žita kukolj i ode.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

Kad usjev uzraste i isklasa, tada se pokaza i kukolj.

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

Sluge pristupe domaćinu pa mu reknu: 'Gospodaru, nisi li ti dobro sjeme posijao na svojoj njivi? Odakle onda kukolj?'

Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

On im odgovori: 'Neprijatelj čovjek to učini.' Nato mu sluge kažu: 'Hoćeš li, dakle, da odemo pa da ga pokupimo?'

А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

A on reče: 'Ne! Da ne biste sabirući kukolj iščupali zajedno s njim i pšenicu.

Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Pustite nek oboje raste do žetve. U vrijeme žetve reći ću žeteocima: Pokupite najprije kukolj i svežite ga u snopove da se spali, a žito skupite u moju žitnicu.'"

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

I drugu im prispodobu iznese: "Kraljevstvo je nebesko kao kad čovjek uze gorušičino zrno i posija ga na svojoj njivi.

което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Ono je doduše najmanje od svega sjemenja, ali kad uzraste, veće je od svega povrća. Razvije se u stablo te dolaze ptice nebeske i gnijezde mu se po granama."

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

I drugu im kaza prispodobu: "Kraljevstvo je nebesko kao kad žena uze kvasac i zamijesi ga u tri mjere brašna dok sve ne uskisne."

Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

Sve je to Isus mnoštvu zborio u prispodobama. I ništa im nije zborio bez prispodoba -

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

da se ispuni što je rečeno po proroku: Otvorit ću u prispodobama usta svoja, iznijet ću što je sakriveno od postanka svijeta.

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Tada otpusti mnoštvo i uđe u kuću. Pristupe mu učenici govoreći: "Razjasni nam prispodobu o kukolju na njivi."

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

On odgovori: "Sijač dobroga sjemena jest Sin Čovječji.

нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

Njiva je svijet. Dobro sjeme sinovi su Kraljevstva, a kukolj sinovi Zloga.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

Neprijatelj koji ga posija jest đavao. Žetva je svršetak svijeta, a žeteoci anđeli.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

Kao što se kukolj sabire i ognjem sažiže, tako će biti na svršetku svijeta.

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

Sin će Čovječji poslati svoje anđele da pokupe iz njegova kraljevstva sve zavodnike i bezakonike

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

i bace ih u peć ognjenu, gdje će biti plač i škrgut zubi.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

Tada će pravednici zasjati poput sunca u kraljevstvu Oca svojega." "Tko ima uši, neka čuje!"

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

"Kraljevstvo je nebesko kao kad je blago skriveno na njivi: čovjek ga pronađe, sakrije, sav radostan ode, proda sve što ima i kupi tu njivu."

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

"Nadalje, kraljevstvo je nebesko kao kad trgovac traga za lijepim biserjem:

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

pronađe jedan dragocjeni biser, ode, rasproda sve što ima i kupi ga."

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

"Nadalje, kraljevstvo je nebesko kao kad mreža bačena u more zahvati svakovrsne ribe.

и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Kad se napuni, izvuku je na obalu, sjednu i skupe dobre u posude, a loše izbace.

Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

Tako će biti na svršetku svijeta. Izići će anđeli, odijeliti zle od pravednih

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

i baciti ih u peć ognjenu, gdje će biti plač i škrgut zubi."

(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

"Jeste li sve ovo razumjeli?" Odgovore mu: "Jesmo."

А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

A on će im: "Stoga svaki pismoznanac upućen u kraljevstvo nebesko sličan je čovjeku domaćinu koji iz svoje riznice iznosi novo i staro."

Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

Kad Isus završi sve ove prispodobe, ode odande.

И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

I dođe u svoj zavičaj. Naučavaše ih u njihovoj sinagogi te zapanjeni govorahu: "Odakle ovomu ta mudrost i te čudesne sile?

Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Nije li ovo drvodjeljin sin? Nije li mu majka Marija, a braća Jakov, i Josip, i Šimun, i Juda?

И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

I sestre mu nisu li sve među nama? Odakle mu sve to?"

И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

I sablažnjavahu se o njega. A Isus im reče: "Nije prorok bez časti doli u svom zavičaju i u svom domu."

И не извърши там много чудеса поради неверието им.

I ne učini ondje mnogo čudesa zbog njihove nevjere.