Mark 8

През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:

Onih se dana opet skupio silan svijet. Budući da nisu imali što jesti, dozva Isus učenike pa im reče:

Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.

"Žao mi je naroda jer su već tri dana uza me i nemaju što jesti.

Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

Ako ih otpravim gladne njihovim kućama, klonut će putom. A neki su od njih došli iz daleka."

А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?

Učenici mu odgovore: "Otkuda bi ih tko ovdje u pustinji mogao nahraniti kruhom?"

А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.

On ih zapita: "Koliko kruhova imate?" Oni odgovore: "Sedam."

Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.

Nato zapovjedi mnoštvu da posjeda po zemlji. I uze sedam kruhova, zahvali, razlomi i davaše svojim učenicima da posluže. I poslužiše mnoštvu.

Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.

A imali su i malo ribica. Blagoslovi i njih te reče da i to posluže.

И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.

I jeli su i nasitili se. A od preteklih ulomaka odniješe sedam košara.

А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

Bilo ih je oko četiri tisuće. Tada ih otpusti,

И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области.

a sam sa svojim učenicima odmah uđe u lađu i ode u kraj dalmanutski.

И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

Tada istupiše farizeji i počeše raspravljati s njime. Iskušavajući ga, zatraže od njega znak s neba.

А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.

On uzdahnu iz sve duše i reče: "Zašto ovaj naraštaj traži znak? Zaista, kažem vam, ovome se naraštaju neće dati znak."

И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.

Tada ih ostavi, ponovno uđe u lađu pa otiđe prijeko.

А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.

A zaboraviše ponijeti kruha; imali su samo jedan kruh sa sobom na lađi.

И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

Nato ih Isus opomenu: "Pazite, čuvajte se kvasca farizejskog i kvasca Herodova!"

И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.

Oni, zamišljeni, među sobom govorahu: "Kruha nemamo."

А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?

Zamijetio to Isus pa im reče: "Zašto ste zamišljeni što kruha nemate? Zar još ne shvaćate i ne razumijete? Zar vam je srce stvrdnuto?

Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Oči imate, a ne vidite; uši imate, a ne čujete? Zar se ne sjećate?

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

Kad sam ono razlomio pet kruhova na pet tisuća, koliko punih košara ulomaka odnijeste?" Kažu mu: "Dvanaest."

А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

"A kada razlomih sedam na četiri tisuće, koliko punih košara ulomaka odnijeste?" Odgovore: "Sedam."

И им каза: Още ли не разбирате?

A on će njima: "I još ne razumijete?"

След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.

Dođu u Betsaidu, dovedu mu slijepca pa ga zamole da ga se dotakne.

А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

On uhvati slijepca za ruku, izvede ga iz sela, pljunu mu u oči, stavi na nj ruke i zapita ga: "Vidiš li što?"

А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.

Slijepac upilji pogled i reče: "Opažam ljude; vidim nešto kao drveće ... hodaju."

После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

Tada mu Isus opet stavi ruke na oči i slijepac progleda i ozdravi te je mogao sve jasno na daleko vidjeti.

И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

Tada ga posla kući i reče mu: "Ne ulazi u selo."

И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?

I krenu Isus i njegovi učenici u sela Cezareje Filipove. Putem on upita učenike: "Što govore ljudi, tko sam ja?"

А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.

Oni mu rekoše: "Da si Ivan Krstitelj, drugi da si Ilija, treći opet da si neki od proroka."

Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

On njih upita: "A vi, što vi kažete, tko sam ja?" Petar prihvati i reče: "Ti si Pomazanik - Krist!"

И Той им заръча да не казват на никого за Него.

I zaprijeti im da nikomu ne kazuju o njemu.

И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

I poče ih poučavati kako Sin Čovječji treba da mnogo pretrpi, da ga starješine, glavari svećenički i pismoznanci odbace, da bude ubijen i nakon tri dana da ustane.

И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.

Otvoreno im to govoraše. Petar ga uze u stranu i poče odvraćati.

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

A on se okrenu, pogleda svoje učenike pa zaprijeti Petru: "Nosi se od mene, sotono, jer ti nije na pameti što je Božje, nego što je ljudsko!"

И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.

Tada dozva narod i učenike pa im reče: "Hoće li tko za mnom, neka se odrekne samoga sebe, neka uzme svoj križ i neka ide za mnom.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.

Tko hoće život svoj spasiti, izgubit će ga; a tko izgubi život svoj poradi mene i evanđelja, spasit će ga.

Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

Ta što koristi čovjeku steći sav svijet, a životu svojemu nauditi?

Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?

Ta što da čovjek dadne u zamjenu za život svoj?

Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

Doista, tko se zastidi mene i mojih riječi u ovom preljubničkom i grešničkom naraštaju - njega će se stidjeti i Sin Čovječji kada dođe u slavi Oca svoga zajedno sa svetim anđelima."