Mark 6

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

I otišavši odande, dođe u svoj zavičaj. A doprate ga učenici.

И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?

I kada dođe subota, poče učiti u sinagogi. I mnogi što su ga slušali preneraženi govorahu: "Odakle to ovome? Kakva li mu je mudrost dana? I kakva se to silna djela događaju po njegovim rukama?

Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

Nije li ovo drvodjelja, sin Marijin, i brat Jakovljev, i Josipov, i Judin, i Šimunov? I nisu li mu sestre ovdje među nama?" I sablažnjavahu se o njega.

А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

A Isus im govoraše: "Nije prorok bez časti doli u svom zavičaju i među rodbinom i u svom domu."

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

I ne mogaše ondje učiniti ni jedno čudo, osim što ozdravi nekoliko nemoćnika stavivši ruke na njih.

И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

I čudio se njihovoj nevjeri. Obilazio je selima uokolo i naučavao.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Dozva dvanaestoricu te ih poče slati dva po dva dajući im vlast nad nečistim dusima.

И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

I zapovjedi im da na put ne nose ništa osim štapa: ni kruha, ni torbe, ni novaca o pojasu,

а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

nego da nose samo sandale i da ne oblače dviju haljina.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

I govoraše im: "Kad uđete gdje u kuću, u njoj ostanite dok ne odete odande.

И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Ako vas gdje ne prime te vas ne poslušaju, iziđite odande i otresite prah ispod svojih nogu njima za svjedočanstvo."

И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

Otišavši, propovijedali su obraćenje,

И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

izgonili mnoge zloduhe i mnoge su nemoćnike mazali uljem i oni su ozdravljali.

И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

Dočuo to i kralj Herod jer se razglasilo Isusovo ime te se govorilo: "Ivan Krstitelj uskrsnuo od mrtvih i zato čudesne sile djeluju u njemu."

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

A drugi govorahu: "Ilija je!" Treći opet: "Prorok, kao jedan od proroka."

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

Herod pak na to govoraše: "Uskrsnu Ivan kojemu ja odrubih glavu."

Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

Herod doista bijaše dao uhititi Ivana i svezati ga u tamnici zbog Herodijade, žene brata svoga Filipa, kojom se bio oženio.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

Budući da je Ivan govorio Herodu: "Ne smiješ imati žene brata svojega!",

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Herodijada ga mrzila i htjela ga ubiti, ali nije mogla

защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

jer se Herod bojao Ivana; znao je da je on čovjek pravedan i svet pa ga je štitio. I kad god bi ga slušao, uvelike bi se zbunio, a rado ga je slušao.

И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

I dođe zgodan dan kad Herod o svom rođendanu priredi gozbu svojim velikašima, časnicima i prvacima galilejskim.

самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

Uđe kći Herodijadina i zaplesa. Svidje se Herodu i sustolnicima. Kralj reče djevojci: "Zaišti od mene što god hoćeš i dat ću ti!"

И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

I zakle joj se: "Što god zaišteš od mene, dat ću ti, pa bilo to i pol mojega kraljevstva."

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

Ona iziđe pa će svojoj materi: "Što da zaištem?" A ona će: "Glavu Ivana Krstitelja!"

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

I odmah žurno uđe kralju te zaište: "Hoću da mi odmah dadeš na pladnju glavu Ivana Krstitelja!"

И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.

Ožalosti se kralj, ali zbog zakletve i sustolnika na htjede je odbiti.

И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

Kralj odmah posla krvnika i naredi da donese glavu Ivanovu. On ode, odrubi mu glavu u tamnici,

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

donese je na pladnju i dade je djevojci, a djevojka materi.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Kad za to dočuše Ivanovi učenici, dođu, uzmu njegovo tijelo i polože ga u grob.

И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

Uto se apostoli skupe oko Isusa i izvijeste ga o svemu što su činili i naučavali.

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

I reče im: "Hajdete i vi u osamu na samotno mjesto, i otpočinite malo." Jer mnogo je svijeta dolazilo i odlazilo pa nisu imali kada ni jesti.

И отидоха с кораба на уединено място насаме.

Otploviše dakle lađom na samotno mjesto, u osamu.

А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

No kad su odlazili, mnogi ih vidješe i prepoznaše te se pješice iz svih gradova strčaše onamo i pretekoše ih.

И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

Kad iziđe, vidje silan svijet i sažali mu se jer bijahu kao ovce bez pastira pa ih stane poučavati u mnogočemu.

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

A u kasni već sat pristupe mu učenici pa mu reknu: "Pust je ovo kraj i već je kasno.

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

Otpusti ih da odu po okolnim zaseocima i selima i kupe sebi što za jelo."

А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

No on im odgovori: "Podajte im vi jesti." Kažu mu: "Da pođemo i kupimo za dvjesta denara kruha pa da im damo jesti?"

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

A on će im: "Koliko kruhova imate? Idite i vidite!" Pošto izvidješe, kažu: "Pet, i dvije ribe."

И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

I zapovjedi im da sve, u skupinama, posjedaju po zelenoj travi.

И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

I pružiše se po sto i po pedeset na svaku lijehu.

И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

On uze pet kruhova i dvije ribe, pogleda na nebo, izreče blagoslov pa razlomi kruhove i davaše učenicima da posluže ljude. Tako i dvije ribe razdijeli svima.

И всичките ядоха и се наситиха.

I jeli su svi i nasitili se.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

I od ulomaka nakupiše dvanaest punih košara, a i od riba.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

A jelo je pet tisuća muškaraca.

И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

On odmah prisili učenike da uđu u lađu i da se prebace prijeko, prema Betsaidi, dok on otpusti mnoštvo.

И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

I pošto se rasta s ljudima, otiđe u goru da se pomoli.

А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

Uvečer pak lađa bijaše posred mora, a on sam na kraju.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Vidjevši kako se muče veslajući, jer im bijaše protivan vjetar, oko četvrte noćne straže dođe k njima hodeći po moru. I htjede ih mimoići.

А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

A oni, vidjevši kako hodi po moru, pomisliše da je utvara pa kriknuše.

защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

Jer svi su ga vidjeli i prestrašili se. A on im odmah progovori: "Hrabro samo! Ja sam! Ne bojte se!"

И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

I uziđe k njima u lađu, a vjetar utihnu. I veoma se, prekomjerno, snebivahu;

защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

još ne shvatiše ono o kruhovima, nego im srce bijaše stvrdnuto.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

Pošto doploviše na kraj, dođu u Genezaret i pristanu.

И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

Kad iziđu iz lađe, ljudi ga odmah prepoznaju

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

pa oblete sav onaj kraj. I počnu donositi na nosilima bolesnike onamo gdje bi čuli da se on nalazi.

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.

I kamo bi god ulazio - u sela, u gradove, u zaseoke - po trgovima bi stavljali bolesnike i molili ga da se dotaknu makar skuta njegove haljine. I koji bi ga se god dotakli, ozdravljali bi.