Mark 4

И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в един кораб и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.

I poče opet poučavati uz more. I zgrnu se k njemu silan svijet te on uđe u lađu i sjede na moru, a sve ono mnoštvo bijaše uz more, na kopnu.

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

Poučavao ih je u prispodobama mnogočemu. Govorio im u pouci:

Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.

"Poslušajte! Gle, iziđe sijač sijati.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

I dok je sijao, poneko zrno pade uz put, dođoše ptice i pozobaše ga.

Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

Neko opet pade na kamenito tlo gdje nemaše dosta zemlje. Odmah izniknu jer nemaše duboke zemlje.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Ali kad ogranu sunce, izgorje; i jer nemaše korijenja, osuši se.

А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

Neko opet pade u trnje i trnje uzraste i uguši ga te ploda ne donese.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.

Neko napokon pade u dobru zemlju i dade plod, razraste se i razmnoži, te donese: jedno tridesetostruko, jedno šezdesetostruko, jedno stostruko."

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

I doda: "Tko ima uši da čuje, neka čuje!"

И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

Kad bijaše nasamo, oni oko njega zajedno s dvanaestoricom pitahu ga o prispodobama.

И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

I govoraše im: "Vama je dano otajstvo kraljevstva Božjega, a onima vani sve biva u prispodobama:

така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".

da gledaju, gledaju - i ne vide, slušaju, slušaju - i ne razumiju, da se ne obrate pa da im se otpusti."

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?

I kaže im: "Zar ne znate tu prispodobu? Kako ćete onda razumjeti prispodobe uopće?

Сеячът сее словото.

Sijač sije Riječ.

А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.

Oni uz put, gdje je Riječ posijana, jesu oni kojima, netom čuju, odmah dolazi Sotona i odnosi Riječ u njih posijanu.

Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

Zasijani na tlo kamenito jesu oni koji kad čuju Riječ, odmah je s radošću prime,

нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат.

ali nemaju u sebi korijena, nego su nestalni: kad nastane nevolja ili progonstvo zbog Riječi, odmah se sablazne.

Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,

A drugi su oni u trnje zasijani. To su oni koji poslušaju Riječ,

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.

ali nadošle brige vremenite, zavodljivost bogatstva i ostale požude uguše Riječ te ona ostane bez ploda.

А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

A zasijani na dobru zemlju jesu oni koji čuju i prime Riječ te urode: tridesetostruko, šezdesetostruko, stostruko.

И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?

I govoraše im: "Unosi li se svjetiljka da se pod posudu stavi ili pod postelju? Zar ne da se stavi na svijećnjak?

Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

Ta ništa nije zastrto, osim zato da se očituje; i ništa skriveno, osim zato da dođe na vidjelo!

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

Ima li tko uši da čuje, neka čuje."

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

I govoraše im: "Pazite što slušate. Mjerom kojom mjerite mjerit će vam se. I nadodat će vam se.

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Doista, onomu tko ima dat će se, a onomu tko nema oduzet će se i ono što ima."

И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;

I govoraše im: "Kraljevstvo je Božje kao kad čovjek baci sjeme u zemlju.

и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

Spavao on ili bdio, noću i danju sjeme klija i raste - sam ne zna kako;

Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.

zemlja sama od sebe donosi plod: najprije stabljiku, onda klas i napokon puno zrnja na klasu.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.

A čim plod dopusti, brže se on laća srpa jer eto žetve."

Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?

I govoraše: "Kako da prispodobimo kraljevstvo nebesko ili u kojoj da ga prispodobi iznesemo?

То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.

Kao kad se gorušičino zrno posije u zemlju. Manje od svega sjemenja na zemlji,

Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.

jednoć posijano, naraste i postane veće od svega povrća pa potjera velike grane te se pod sjenom njegovom gnijezde ptice nebeske."

И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.

Mnogim takvim prispodobama navješćivaše im Riječ, kako već mogahu slušati.

А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Bez prispodobe im ne govoraše, a nasamo bi svojim učenicima sve razjašnjavao.

И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.

Uvečer istoga dana kaže im: "Prijeđimo prijeko!"

И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.

Oni otpuste mnoštvo i povezu Isusa kako već bijaše u lađi. A pratile su ga i druge lađe.

И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.

Najednom nasta žestoka oluja, na lađu navale valovi te su je već gotovo napunili.

А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

A on na krmi spavaše na uzglavku. Probude ga i kažu mu: "Učitelju! Zar ne mariš što ginemo?"

А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

On se probudi, zaprijeti vjetru i reče moru: "Utihni! Umukni!" I smiri se vjetar i nasta velika utiha.

И Той им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

Tada im reče: "Što ste bojažljivi? Kako nemate vjere?"

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Oni se silno prestrašiše pa se zapitkivahu: "Tko li je ovaj da mu se i vjetar i more pokoravaju?"