Luke 5

А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово.

Dok se jednom oko njega gurao narod da čuje riječ Božju, stajaše on pokraj Genezaretskog jezera.

И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

Spazi dvije lađe gdje stoje uz obalu; ribari bili izašli iz njih i ispirali mreže.

И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба.

Uđe u jednu od tih lađa; bila je Šimunova pa zamoli Šimuna da malo otisne od kraja. Sjedne te iz lađe poučavaše mnoštvo.

А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.

Kada dovrši pouku, reče Šimunu: "Izvezi na pučinu i bacite mreže za lov."

А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

Odgovori Šimun: "Učitelju, svu smo se noć trudili i ništa ne ulovismo, ali na tvoju riječ bacit ću mreže."

И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.

Učiniše tako te uhvatiše veoma mnogo riba; mreže im se gotovo razdirale.

И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат.

Mahnuše drugovima na drugoj lađi da im dođu pomoći. Oni dođoše i napuniše obje lađe, umalo im ne potonuše.

А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.

Vidjevši to, Šimun Petar pade do nogu Isusovih govoreći: "Idi od mene! Grešan sam čovjek, Gospodine!"

Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,

Zbog lovine riba što ih uloviše bijaše se zapanjio on i svi koji bijahu s njime,

а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.

a tako i Jakov i Ivan, Zebedejevi sinovi, drugovi Šimunovi. Isus reče Šimunu: "Ne boj se! Odsada ćeš loviti ljude!"

И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.

Oni izvukoše lađe na kopno, ostaviše sve i pođoše za njim.

И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

I dok bijaše u jednom gradu, gle čovjeka puna gube! Ugledavši Isusa, padne ničice i zamoli ga: "Gospodine, ako hoćeš, možeš me očistiti."

А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.

Isus pruži ruku i dotakne ga se govoreći: "Hoću, očisti se!" I odmah nesta gube s njega.

И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей.

I zapovjedi mu: "Nikome ni riječi, nego otiđi, pokaži se svećeniku i prinesi za svoje očišćenje kako propisa Mojsije, njima za svjedočanstvo."

Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

Glas se o njemu sve više širio i silan svijet grnuo k njemu da ga sluša i da ozdravi od svojih bolesti.

А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

A on se sklanjao na samotna mjesta da moli.

И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с Него, за да изцелява.

I jednog je dana on naučavao. A sjeđahu ondje farizeji i učitelji Zakona koji bijahu došli iz svih galilejskih i judejskih sela i Jeruzalema. A sila ga je Gospodnja nukala da liječi.

И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

I gle, ljudi doniješe na nosiljci čovjeka koji bijaše uzet. Tražili su da ga unesu i stave preda nj.

Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус.

Budući da zbog mnoštva nisu našli kuda bi ga unijeli, popnu se na krov te ga između crepova s nosiljkom spuste u sredinu pred Isusa.

А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.

Vidjevši njihovu vjeru reče on: "Čovječe, otpušteni su ti grijesi!"

Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?

Pismoznanci i farizeji počeše mudrovati: "Tko je ovaj što huli? Tko može grijehe otpuštati doli Bog jedini?"

Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си?

Proniknuvši njihovo mudrovanje, upita ih Isus: "Što mudrujete u sebi?

Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!

Što je lakše? Reći: 'Otpušteni su ti grijesi' ili reći: 'Ustani i hodi?'

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.

Ali da znate: Vlastan je Sin Čovječji na zemlji otpuštati grijehe!" I reče uzetomu: "Tebi zapovijedam: ustani, uzmi nosiljku i idi kući!"

И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.

I on odmah usta pred njima, uze na čemu ležaše i ode kući slaveći Boga.

И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

A sve obuze zanos te su slavili Boga i puni straha govorili: "Danas vidjesmo nešto neviđeno!"

След това Иисус излезе и видя един бирник на име Леви, че седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме.

Nakon toga iziđe i ugleda carinika imenom Levija gdje sjedi u carinarnici. I reče mu: "Pođi za mnom!"

Той остави всичко, стана и Го последва.

On sve ostavi, usta i pođe za njim.

После Леви направи за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

I Levi mu u svojoj kući priredi veliku gozbu. A s njime bijaše za stolom veliko mnoštvo carinika i drugih.

А фарисеите и техните книжници недоволстваха против учениците Му, като казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

Farizeji i pismoznanci njihovi negodovahu i govorahu njegovim učenicima: "Zašto s carinicima i grešnicima jedete i pijete?"

Иисус в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

Isus im odgovori: "Ne treba zdravima liječnika, nego bolesnima.

Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.

Nisam došao zvati pravedne, nego grešnike na obraćenje."

А те Му казаха: Учениците на Йоан често постят и правят молитви, както и тези на фарисеите, а Твоите ядат и пият.

A oni mu rekoše: "Učenici Ivanovi, a tako i farizejski, počesto poste i obavljaju molitve, tvoji pak jedu i piju."

Иисус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?

Reče im Isus: "Ne možete svatove prisiliti da poste dok je zaručnik s njima.

Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през онези дни, ще постят.

Doći će već dani: kad im se ugrabi zaručnik, tada će postiti, u one dane!"

Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха, за да я сложи на стара дреха, защото не само че новата дреха се разкъсва, а и кръпката от новата не прилича на старата.

A kazivao im je i prispodobu: "Nitko neće otparati krpe s novog odijela da je stavi na staro odijelo. Inače će i novo rasparati, a starom neće pristajati krpa s novoga."

И никой не налива ново вино в стари мехове, защото не само че новото вино ще пръсне меховете и то самото ще изтече, а и меховете ще се изхабят.

"I nitko ne ulijeva novo vino u stare mješine. Inače će novo vino proderati mješine pa će se i ono proliti i mješine će propasti.

Но трябва да се налива ново вино в нови мехове и ще се запази и едното, и другото.

Nego, novo vino neka se ulijeva u nove mješine!"

И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

"I nitko pijuć staro, ne zaželi novoga. Ta veli se: 'Valja staro!'"