Luke 19

След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.

I uđe u Jerihon. Dok je njime prolazio,

И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

eto čovjeka imenom Zakej. Bijaše on nadcarinik, i to bogat.

искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.

Želio je vidjeti tko je to Isus, ali ne mogaše od mnoštva jer je bio niska stasa.

И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.

Potrča naprijed, pope se na smokvu da ga vidi jer je onuda imao proći.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.

Kad Isus dođe na to mjesto, pogleda gore i reče mu: "Zakeju, žurno siđi! Danas mi je proboraviti u tvojoj kući."

И той побърза да слезе и Го прие с радост.

On žurno siđe i primi ga sav radostan.

И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.

A svi koji to vidješe stadoše mrmljati: "Čovjeku se grešniku svratio!"

А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.

A Zakej usta i reče Gospodinu: "Evo, Gospodine, polovicu svog imanja dajem siromasima! I ako sam koga u čemu prevario, vraćam četverostruko."

И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.

Reče mu na to Isus: "Danas je došlo spasenje ovoj kući jer i on je sin Abrahamov!

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.

Ta Sin Čovječji dođe potražiti i spasiti izgubljeno!"

И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

Kako su oni to slušali, dometnu on prispodobu - zato što bijaše nadomak Jeruzalemu i oni mislili da će se umah pojaviti kraljevstvo Božje.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.

Reče dakle: "Neki je ugledan čovjek imao otputovati u daleku zemlju da primi svoje kraljevstvo pa da se vrati.

И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.

Dozva svojih deset slugu, dade im deset mna i reče: 'Trgujte dok ne dođem.'

Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.

A njegovi ga građani mrzili te poslaše za njim poslanstvo s porukom: 'Nećemo da se ovaj zakralji nad nama.'"

А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.

"Kad je on primio kraljevstvo i vratio se, naredi da mu dozovu one sluge kojima je predao novac da sazna što su zaradili."

Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

"Pristupi prvi i reče: 'Gospodaru, tvoja mna donije deset mna.'

И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.

Reče mu: 'Valjaš, slugo dobri! U najmanjem si bio vjeran, vladaj nad deset gradova!'

Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

Dođe i drugi govoreći: 'Mna je tvoja, gospodaru, donijela pet mna.'

И на него каза: Бъди и ти над пет града.

I tomu reče: 'I ti budi nad pet gradova!'"

Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,

"Treći, opet dođe govoreći: 'Gospodaru, evo ti tvoje mne. Držao sam je pohranjenu u rupcu.

защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

Bojao sam te se jer si čovjek strog: uzimaš što nisi pohranio, žanješ što nisi posijao.'"

Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

"Kaže mu: 'Iz tvojih te usta sudim, zli slugo! Znao si da sam čovjek strog, da uzimam što nisam pohranio i žanjem što nisam posijao?

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

Zašto onda nisi uložio moj novac u novčarnicu? Ja bih ga po povratku podigao s dobitkom.'

И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!

Nato reče nazočnima: 'Uzmite od njega mnu i dajte onomu koji ih ima deset.'

Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!

Rekoše mu: 'Gospodaru, ta već ima deset mna!'

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Kažem vam: svakomu koji ima još će se dati, a od onoga koji nema oduzet će se i ono što ima.

А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.

A moje neprijatelje - one koji me ne htjedoše za kralja - dovedite ovamo i smaknite ih pred mojim očima!'"

И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.

Rekavši to, nastavi put uzlazeći u Jeruzalem.

И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:

Kad se približi Betfagi i Betaniji, uz goru koja se zove Maslinska, posla dvojicu učenika

Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

govoreći: "Hajdete u selo pred vama. Čim uđete u nj, naći ćete privezano magare koje još nitko nije zajahao. Odriješite ga i dovedite.

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.

Upita li vas tko: 'Zašto driješite?', ovako recite: 'Gospodinu treba.'"

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

Oni koji bijahu poslani otiđoše i nađoše kako im bijaše rekao.

И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?

I dok su driješili magare, rekoše im gospodari: "Što driješite magare?"

А те казаха: На Господа трябва.

Oni odgovore: "Gospodinu treba."

И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.

I dovedoše ga Isusu i staviše svoje haljine na magare te posjednuše Isusa.

И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

I kuda bi on prolazio, prostirali bi po putu svoje haljine.

И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:

A kad se već bio približio obronku Maslinske gore, sve ono mnoštvo učenika, puno radosti, poče iza glasa hvaliti Boga za sva silna djela što ih vidješe:

Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!

"Blagoslovljen Kralj, Onaj koji dolazi u ime Gospodnje! Na nebu mir! Slava na visinama!"

А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!

Nato mu neki farizeji iz mnoštva rekoše: "Učitelju, prekori svoje učenike."

И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

On odgovori: "Kažem vam, ako ovi ušute, kamenje će vikati!"

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

Kad se približi i ugleda grad, zaplaka nad njim

Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

govoreći: "O kad bi i ti u ovaj dan spoznao što je za tvoj mir!

Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред

Ali sada je sakriveno tvojim očima. Doći će dani na tebe kad će te neprijatelji tvoji opkoliti opkopom, okružit će te i pritijesniti odasvud.

и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Smrskat će o zemlju tebe i djecu tvoju u tebi. I neće ostaviti u tebi ni kamena na kamenu zbog toga što nisi upoznao časa svoga pohođenja."

И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:

Ušavši u Hram, stane izgoniti prodavače.

Писано е: ?И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте ?разбойнически вертеп“.

Kaže im: "Pisano je: Dom moj bit će Dom molitve, a vi od njega načiniste pećinu razbojničku!"

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,

I danomice naučavaše u Hramu. A glavari su svećenički i pismoznanci tražili kako da ga pogube, a tako i prvaci narodni,

но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.

ali nikako naći što da učine jer je sav narod visio o njegovoj riječi.