Luke 18

Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза:

Kaza im i prispodobu kako valja svagda moliti i nikada ne sustati:

В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.

"U nekom gradu bio sudac. Boga se nije bojao, za ljude nije mario.

В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!

U tom gradu bijaše i neka udovica. Dolazila k njemu i molila: 'Obrani me od mog tužitelja!'

Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,

No on ne htjede zadugo. Napokon reče u sebi: 'Iako se Boga ne bojim nit za ljude marim, ipak,

пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.

jer mi udovica ova dodijava, obranit ću je da vječno ne dolazi mučiti me.'"

И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

Nato reče Gospodin: "Čujte što govori nepravedni sudac!

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

Neće li onda Bog obraniti svoje izabrane koji dan i noć vape k njemu sve ako i odgađa stvar njihovu?

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

Kažem vam, ustat će žurno na njihovu obranu. Ali kad Sin Čovječji dođe, hoće li naći vjere na zemlji?"

Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

Nekima pak koji se pouzdavahu u sebe da su pravednici, a druge potcjenjivahu, reče zatim ovu prispodobu:

Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.

"Dva čovjeka uziđoše u Hram pomoliti se: jedan farizej, drugi carinik.

Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.

Farizej se uspravan ovako u sebi molio: 'Bože, hvala ti što nisam kao ostali ljudi: grabežljivci, nepravednici, preljubnici ili - kao ovaj carinik.'

Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

Postim dvaput u tjednu, dajem desetinu od svega što steknem.'

А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

A carinik, stojeći izdaleka, ne usudi se ni očiju podignuti k nebu, nego se udaraše u prsa govoreći: 'Bože milostiv budi meni grešniku!'

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

Kažem vam: ovaj siđe opravdan kući svojoj, a ne onaj! Svaki koji se uzvisuje, bit će ponižen; a koji se ponizuje, bit će uzvišen."

Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

A donosili mu i dojenčad da ih se dotakne. Vidjevši to, učenici im branili.

Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

A Isus ih dozva i reče: "Pustite dječicu neka dolaze k meni i ne priječite im jer takvih je kraljevstvo Božje."

Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

"Zaista, kažem vam, tko ne primi kraljevstva Božjega kao dijete, ne, u nj neće ući."

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

I upita ga neki uglednik: "Učitelju dobri, što mi je činiti da baštinim život vječni?"

А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.

Reče mu Isus: "Što me zoveš dobrim? Nitko nije dobar, doli Bog jedini.

Знаеш заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“

Zapovijedi znaš: Ne čini preljuba! Ne ubij! Ne ukradi! Ne svjedoči lažno! Poštuj oca svoga i majku!"

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

A onaj će: "Sve sam to čuvao od mladosti."

Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Čuvši to, Isus mu reče: "Još ti jedno preostaje: sve što imaš prodaj i razdaj siromasima pa ćeš imati blago na nebu. A onda dođi i idi za mnom."

А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

Kad je on to čuo, ražalosti se jer bijaše silno bogat.

И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

Vidjevši ga, reče Isus: "Kako li je teško imućnicima u kraljevstvo Božje!

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

Lakše je devi kroz uši iglene nego bogatašu u kraljevstvo Božje."

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Koji su to čuli, rekoše: "Pa tko se onda može spasiti?"

А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.

A on će: "Što je nemoguće ljudima, moguće je Bogu."

А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

Nato reče Petar: "Evo, mi ostavismo svoje i pođosmo za tobom."

А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,

Isus će im: "Zaista, kažem vam, nema ga tko bi ostavio kuću, ili ženu, ili braću, ili roditelje, ili djecu poradi kraljevstva Božjega,

и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.

a da ne bi primio mnogostruko već u ovom vremenu, i u budućem vijeku život vječni."

И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,

I uzevši sa sobom dvanaestoricu, reče im: "Evo uzlazimo u Jeruzalem i na Sinu Čovječjem ispunit će se sve što su napisali proroci:

защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

doista, bit će predan poganima, izrugan, zlostavljan i popljuvan;

и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

i pošto ga izbičuju, ubit će ga, ali on će treći dan ustati."

Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.

No oni ništa od toga ne razumješe. Te im riječi bijahu skrivene i ne shvaćahu što bijaše rečeno.

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

A kad se približavao Jerihonu, neki slijepac sjedio kraj puta i prosio.

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

Čuvši gdje mnoštvo prolazi, raspitivao se što je to.

И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.

Rekoše mu: "Isus Nazarećanin prolazi."

Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!

Tada povika: "Isuse, Sine Davidov, smiluj mi se!"

А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

Oni ga sprijeda ušutkivali, ali on je još jače vikao: "Sine Davidov, smiluj mi se!"

И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:

Isus se zaustavi i zapovjedi da ga dovedu k njemu. Kad se on približi, upita ga:

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

"Što hoćeš da ti učinim?" A on će: "Gospodine, da progledam."

Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.

Isus će mu: "Progledaj! Vjera te tvoja spasila."

И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.

I umah progleda i uputi se za njim slaveći Boga. I sav narod koji to vidje dade hvalu Bogu.