Luke 10

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.
Nakon toga odredi Gospodin drugih sedamdesetdvojicu učenika i posla ih po dva pred sobom u svaki grad i u svako mjesto kamo je kanio doći.
И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
Govorio im je: "Žetva je velika, ali radnika malo. Molite dakle gospodara žetve da radnike pošalje u žetvu svoju.
Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Idite! Evo, šaljem vas kao janjce među vukove.
Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.
Ne nosite sa sobom ni kese, ni torbe, ni obuće. I nikoga putem ne pozdravljajte.
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
U koju god kuću uđete, najprije recite: 'Mir kući ovoj!'
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.
Bude li tko ondje prijatelj mira, počinut će na njemu mir vaš. Ako li ne, vratit će se na vas.
И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.
U toj kući ostanite, jedite i pijte što se kod njih nađe. Ta vrijedan je radnik plaće svoje. Ne prelazite iz kuće u kuću."
И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.
"Kad u koji grad uđete pa vas prime, jedite što vam se ponudi
И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
i liječite bolesnike koji su u njemu. I kazujte im: 'Približilo vam se kraljevstvo Božje!'
А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
A kad u neki grad uđete pa vas ne prime, iziđite na njegove ulice i recite:
И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
'I prašinu vašega grada, koja nam se nogu uhvatila, stresamo vam sa sebe! Ipak znajte ovo: Približilo se kraljevstvo Božje!'
Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
Kažem vam: Sodomcima će u onaj dan biti lakše negoli tomu gradu."
Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
"Jao tebi, Korozaine! Jao tebi, Betsaido! Da su se u Tiru i Sidonu zbila čudesa koja su se dogodila u vama, odavna bi već, sjedeć u kostrijeti i pepelu, činili pokoru.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
Ali Tiru i Sidonu bit će na Sudu lakše negoli vama.
И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.
I ti Kafarnaume! Zar ćeš se do neba uzvisiti? Do u Podzemlje ćeš se strovaliti.
Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.
Tko vas sluša, mene sluša; tko vas prezire, mene prezire. A tko mene prezire, prezire onoga koji mene posla."
И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.
Vratiše se zatim sedamdesetdvojica radosni govoreći: "Gospodine, i zlodusi nam se pokoravaju na tvoje ime!"
А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.
A on im reče: "Promatrah Sotonu kako poput munje s neba pade.
Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.
Evo, dao sam vam vlast da gazite po zmijama i štipavcima i po svoj sili neprijateljevoj i ništa vam neće naškoditi.
Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.
Ali ne radujte se što vam se duhovi pokoravaju, nego radujte se što su vam imena zapisana na nebesima."
В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
U taj isti čas uskliknu Isus u Duhu Svetom: "Slavim te, Oče, Gospodaru neba i zemlje, što si ovo sakrio od mudrih i umnih, a objavio malenima. Da, Oče! Tako se tebi svidjelo.
Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.
Sve mi preda Otac moj i nitko ne zna tko je Sin - doli Otac; niti tko je Otac - doli Sin i onaj kome Sin hoće da objavi."
И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Tada se okrene učenicima pa im nasamo reče: "Blago očima koje gledaju što vi gledate!
Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
Kažem vam: mnogi su proroci i kraljevi htjeli vidjeti što vi gledate, ali nisu vidjeli; i čuti što vi slušate, ali nisu čuli!"
И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
I gle, neki zakonoznanac usta i, da ga iskuša, upita: "Učitelju, što mi je činiti da život vječni baštinim?"
А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?
A on mu reče: "U Zakonu što piše? Kako čitaš?"
А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“
Odgovori mu onaj: Ljubi Gospodina Boga svojega iz svega srca svoga, i svom dušom svojom, i svom snagom svojom, i svim umom svojim; i svoga bližnjega kao sebe samoga!"
Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.
Reče mu na to Isus: "Pravo si odgovorio. To čini i živjet ćeš."
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?
Ali hoteći se opravdati, reče on Isusu: "A tko je moj bližnji?"
В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
Isus prihvati i reče: "Čovjek neki silazio iz Jeruzalema u Jerihon. Upao među razbojnike koji ga svukoše i izraniše pa odoše ostavivši ga polumrtva.
А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.
Slučajno je onim putem silazio neki svećenik, vidje ga i zaobiđe.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.
A tako i levit: prolazeći onuda, vidje ga i zaobiđe.
Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,
Neki Samarijanac putujući dođe do njega, vidje ga, sažali se
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
pa mu pristupi i povije rane zalivši ih uljem i vinom. Zatim ga posadi na svoje živinče, odvede ga u gostinjac i pobrinu se za nj.
А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.
Sutradan izvadi dva denara, dade ih gostioničaru i reče: 'Pobrini se za njega. Ako što više potrošiš, isplatit ću ti kad se budem vraćao.'"
Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?
"Što ti se čini, koji je od ove trojice bio bližnji onomu koji je upao među razbojnike?"
А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.
On odgovori: "Onaj koji mu iskaza milosrđe." Nato mu reče Isus: "Idi pa i ti čini tako!"
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Dok su oni tako putovali, uđe on u jedno selo. Žena neka, imenom Marta, primi ga u kuću.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.
Imala je sestru koja se zvala Marija. Ona sjede do nogu Gospodinovih i slušaše riječ njegovu.
А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.
A Marta bijaše sva zauzeta posluživanjem pa pristupi i reče: "Gospodine, zar ne mariš što me sestra samu ostavila posluživati? Reci joj dakle da mi pomogne."
Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
Odgovori joj Gospodin: "Marta, Marta! Brineš se i uznemiruješ za mnogo,
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
a jedno je potrebno. Marija je uistinu izabrala bolji dio, koji joj se neće oduzeti."