Luke 1

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

Kad već mnogi poduzeše sastaviti izvješće o događajima koji se ispuniše među nama -

както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

kako nam to predadoše oni koji od početka bijahu očevici i sluge Riječi -

видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

pošto sam sve, od početka, pomno ispitao, naumih i ja tebi, vrli Teofile, sve po redu napisati

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

da se tako osvjedočiš o pouzdanosti svega u čemu si poučen.

В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

U dane Heroda, kralja judejskoga, bijaše neki svećenik imenom Zaharija iz razreda Abijina. Žena mu bijaše od kćeri Aronovih, a ime joj Elizabeta.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

Oboje bijahu pravedni pred Bogom: živjeli su besprijekorno po svim zapovijedima i odredbama Gospodnjim.

Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

No nisu imali djeteta jer Elizabeta bijaše nerotkinja, a oboje već poodmakle dobi.

И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

Dok je Zaharija jednom po redu svoga razreda obavljao svećeničku službu pred Bogom,

според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

ždrijebom ga zapade po bogoslužnom običaju da uđe u Svetište Gospodnje i prinese kad.

А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

Za vrijeme kađenice sve je ono mnoštvo naroda vani molilo.

И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

A njemu se ukaza anđeo Gospodnji. Stajao je s desne strane kadionoga žrtvenika.

А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

Ugledavši ga, Zaharija se prepade i strah ga spopade.

Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

No anđeo mu reče: "Ne boj se, Zaharija! Uslišana ti je molitva: žena će ti Elizabeta roditi sina. Nadjenut ćeš mu ime Ivan.

Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

Bit će ti radost i veselje i rođenje će njegovo mnoge obradovati.

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

Bit će doista velik pred Gospodinom. Ni vina ni drugoga opojnog pića neće piti. Duha Svetoga bit će pun već od majčine utrobe.

И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

Mnoge će sinove Izraelove obratiti Gospodinu, Bogu njihovu.

Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

Ići će pred njim u duhu i sili Ilijinoj da obrati srce otaca k sinovima i nepokorne k razumnosti pravednih te spremi Gospodinu narod pripravan."

А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

Nato Zaharija reče anđelu: "Po čemu ću ja to razaznati. Ta star sam i žena mi poodmakle dobi."

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

Anđeo mu odgovori: "Ja sam Gabriel koji stojim pred Bogom. Poslan sam da govorim s tobom i da ti donesem ovu radosnu poruku.

И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

I evo, budući da nisi povjerovao mojim riječima, koje će se ispuniti u svoje vrijeme, zanijemjet ćeš i nećeš moći govoriti do dana dok se to ne zbude."

А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

Narod je iščekivao Zahariju i čudio se što se toliko zadržao u Svetištu.

А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

Kad je napokon izašao, nije im mogao ništa reći pa zaključiše da je u Svetištu imao viđenje. Nastojao im se doduše izraziti znakovima, ali osta nijem.

И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

Kad se navršiše dani njegove službe, otiđe kući.

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

Nakon tih dana zatrudnje Elizabeta, njegova žena. Krila se pet mjeseci govoreći:

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

"Evo, to mi je učinio Gospodin u dane kad mu se svidje skinuti s mene sramotu među ljudima."

А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

U šestome mjesecu posla Bog anđela Gabriela u galilejski grad imenom Nazaret

при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

k djevici zaručenoj s mužem koji se zvao Josip iz doma Davidova; a djevica se zvala Marija.

И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

Anđeo uđe k njoj i reče: "Zdravo, milosti puna! Gospodin s tobom!"

А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

Na tu se riječ ona smete i stade razmišljati kakav bi to bio pozdrav.

И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

No anđeo joj reče: "Ne boj se, Marijo! Ta našla si milost u Boga.

И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

Evo, začet ćeš i roditi sina i nadjenut ćeš mu ime Isus.

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

On će biti velik i zvat će se Sin Svevišnjega. Njemu će Gospodin Bog dati prijestolje Davida, oca njegova,

Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

i kraljevat će nad domom Jakovljevim uvijeke i njegovu kraljevstvu neće biti kraja."

А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

Nato će Marija anđelu: "Kako će to biti kad ja muža ne poznajem?"

И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

Anđeo joj odgovori: "Duh Sveti sići će na te i sila će te Svevišnjega osjeniti. Zato će to čedo i biti sveto, Sin Božji.

Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

A evo tvoje rođakinje Elizabete: i ona u starosti svojoj zače sina. I njoj, nerotkinjom prozvanoj, ovo je već šesti mjesec.

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

Ta Bogu ništa nije nemoguće!"

А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

Nato Marija reče: "Evo službenice Gospodnje, neka mi bude po tvojoj riječi!" I anđeo otiđe od nje.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

Tih dana usta Marija i pohiti u Gorje, u grad Judin.

и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

Uđe u Zaharijinu kuću i pozdravi Elizabetu.

А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата й заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

Čim Elizabeta začu Marijin pozdrav, zaigra joj čedo u utrobi. I napuni se Elizabeta Duha Svetoga

и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

i povika iz svega glasa: "Blagoslovljena ti među ženama i blagoslovljen plod utrobe tvoje!

И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

Ta otkuda meni da mi dođe majka Gospodina mojega?

Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

Gledaj samo! Tek što mi do ušiju doprije glas pozdrava tvojega, zaigra mi od radosti čedo u utrobi.

И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

Blažena ti što povjerova da će se ispuniti što ti je rečeno od Gospodina!"

И Мария каза: Величае душата ми Господа

Tada Marija reče: "Veliča duša moja Gospodina,

и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

klikće duh moj u Bogu, mome Spasitelju,

Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

što pogleda na neznatnost službenice svoje: odsad će me, evo, svi naraštaji zvati blaženom.

Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

Jer velika mi djela učini Svesilni, sveto je ime njegovo!

И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

Od koljena do koljena dobrota je njegova nad onima što se njega boje.

Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

Iskaza snagu mišice svoje, rasprši oholice umišljene.

Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

Silne zbaci s prijestolja, a uzvisi neznatne.

Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

Gladne napuni dobrima, a bogate otpusti prazne.

Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

Prihvati Izraela, slugu svoga, kako obeća ocima našim:

както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

spomenuti se dobrote svoje prema Abrahamu i potomstvu njegovu dovijeka."

И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Marija osta s Elizabetom oko tri mjeseca, a onda se vrati kući.

А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

Elizabeti se međutim navršilo vrijeme da rodi. I porodi sina.

И когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

Kad su njezini susjedi i rođaci čuli da joj Gospodin obilno iskaza dobrotu, radovahu se s njome.

И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

Osmoga se dana okupe da obrežu dječaka. Htjedoše ga prozvati imenom njegova oca - Zaharija,

Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

no mati se njegova usprotivi: "Nipošto, nego zvat će se Ivan!"

А те й рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

Rekoše joj na to: "Ta nikoga nema od tvoje rodbine koji bi se tako zvao."

Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

Tada znakovima upitaju oca kojim ga imenom želi prozvati.

А той поиска дъсчица и написа: Йоан Е името му. И те всички се зачудиха.

On zaiska pločicu i napisa "Ivan mu je ime!" Svi se začude,

И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

a njemu se umah otvoriše usta i jezik te progovori blagoslivljajući Boga.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

Strah obuze sve njihove susjede, a po svem su se Gorju judejskom razglašavali svi ti događaji.

И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

I koji su god čuli, razmišljahu o tome pitajući se: "Što li će biti od ovoga djeteta?" Uistinu, ruka Gospodnja bijaše s njime.

Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

A Zaharija, otac njegov, napuni se Duha Svetoga i stade prorokovati: što pohodi i otkupi narod svoj!

Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

в святост и правда пред Него през всичките си дни.

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре,

за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.

А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.