Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Ja sam čovjek što upozna bijedu pod šibom gnjeva njegova.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Mene je odveo i natjerao da hodam u tmini i bez svjetlosti.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

I upravo mene bije i udara bez prestanka njegova ruka.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Iscijedio je moje meso, kožu moju, polomio kosti moje.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Načinio mi jaram, glavu obrubio tegobama.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Pustio me da živim u tminama kao mrtvaci vječiti.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Zazidao me, i ja ne mogu izaći, otežao je moje okove.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Kada sam vikao i zapomagao, molitvu je moju odbijao.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Zazidao mi ceste tesanim kamenom, zakrčio je putove moje.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Meni on bijaše medvjed koji vreba, lav u zasjedi.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

U bespuća me vodio, razdirao, ostavljao me da umirem.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Napinjao je luk svoj i gađao me kao metu za svoje strelice.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

U slabine mi sasuo strelice, sinove svoga tobolca.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Postao sam smiješan svome narodu, rugalica svakidašnja.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Gorčinom me hranio, pelinom me napajao.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Puštao me da zube kršim kamen grizući, zakapao me u pepeo.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Duši je mojoj oduzet mir i više ne znam što je sreća!

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Rekoh: Dotrajao je život moj i nada koja mi od Jahve dolazi.

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Spomeni se bijede moje i stradanja, pelina i otrova!

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Bez prestanka na to misli i sahne duša u meni.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

To nosim u srcu i gojim nadu u sebi.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Dobrota Jahvina nije nestala, milosrđe njegovo nije presušilo.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Oni se obnavljaju svako jutro: tvoja je vjernost velika!

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

"Jahve je dio moj", veli mi duša, "i zato se u nj pouzdajem."

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Dobar je Jahve onom koji se u nj pouzdaje, duši koja ga traži.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Dobro je u miru čekati spasenje Jahvino!

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Dobro je čovjeku da nosi jaram za svoje mladosti.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Neka sjedi u samoći i šuti, jer mu On to nametnu;

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

neka usne priljubi uz prašinu, možda još ima nade!

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Neka pruži obraz onome koji ga bije, neka se zasiti porugom.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Jer Gospod ne odbacuje nikoga zauvijek:

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

jer ako i rastuži, on se smiluje po svojoj velikoj ljubavi.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Jer samo nerado on ponižava i rascvili sinove čovjeka.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Kad se gaze nogama svi zemaljski sužnjevi,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

kad se izvrće pravica čovjeku pred licem Svevišnjeg,

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

kad se krivica nanosi čovjeku u parnici, zar Gospod ne vidi?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Tko je rekao nešto i zbilo se? Nije li Gospod to zapovjedio?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Ne dolazi li iz usta Svevišnjega i dobro i zlo?

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Na što se tuže živi ljudi? Svatko na svoj grijeh.

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Ispitajmo, pretražimo pute svoje i vratimo se Jahvi.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Dignimo svoje srce i ruke svoje k Bogu koji je na nebesima.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Da, mi smo se odmetali, bili nepokorni, a ti, ti nisi praštao!

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Obastrt gnjevom svojim, gonio si nas, ubijao i nisi štedio.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Oblakom si se obastro da molitva ne prodre do tebe.

Помия и измет ни направи сред народите.

Načinio si od nas smeće i odmet među narodima.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Razjapili usta na nas svi neprijatelji naši.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Užas i jama bila nam sudbina, propast i zator!

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Potoci suza teku iz očiju mojih zbog propasti Kćeri naroda mojega.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Moje oči liju suze bez prestanka, jer prestanka nema

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

dok ne pogleda i ne vidi Jahve s nebesa.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Moje mi oko bol zadaje zbog kćeri svih mojega grada.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Uporno me k'o pticu progone svi što me mrze, a bez razloga.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

U jamu baciše moj život i zatrpaše je kamenjem.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Voda mi dođe preko glave, rekoh sam sebi: "Pogiboh!"

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

I tada zazvah ime tvoje, Jahve, iz najdublje jame.

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Ti oču moj glas: "Ne začepljuj uši svoje na vapaje moje."

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Bliz meni bijaše u dan vapaja mog, govoraše: "Ne boj se!"

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Ti si, Gospode, izborio pravdu za dušu moju, ti si život moj izbavio.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Ti, Jahve, vidje kako me tlače, dosudi mi pravdu.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Ti vidje svu osvetu njinu, sve podvale protiv mene.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Čuo si, Jahve, podrugivanje njihovo, sve podvale protiv mene.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Usne protivnika mojih i misli njine protiv mene su cio dan.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Kad sjede, kad ustaju, pogledaj samo: ja sam im pjesma-rugalica.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Vrati im, Jahve, milo za drago, po djelu ruku njihovih.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Učini da srca im otvrdnu, udari ih prokletstvom svojim.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Goni ih gnjevno i sve ih istrijebi pod nebesima svojim, Jahve!