Job 9

9:1

Тогава Йов отговори и каза:

Job progovori i reče:

9:2

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

"Zaista, dobro ja znadem da je tako: kako da pred Bogom čovjek ima pravo?

9:3

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

Ako bi se tkogod htio prÓeti s njime, odvratio mu ne bi ni jednom od tisuću.

9:4

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

Srcem on je mudar, a snagom svesilan, i tko bi se njemu nekažnjeno opro?

9:5

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

On brda premješta, a ona to ne znaju, u jarosti svojoj on ih preokreće.

9:6

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

Pokreće on zemlju sa njezina mjesta, iz temelja njene potresa stupove.

9:7

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

Kad zaprijeti suncu, ono se ne rađa, on pečatom svojim i zvijezde pečati.

9:8

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

Jedini on je nebesa razapeo i pučinom morskom samo on hodao.

9:9

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

Stvorio je Medvjede i Oriona, Vlašiće i zvijezđa na južnome nebu.

9:10

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

Tvorac on je djela silnih, nepojmljivih čudesa koja se izbrojit' ne mogu.

9:11

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

Ide pored mene, a ja ga ne vidim; evo, on prolazi - ja ga ne opažam.

9:12

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Ugrabi li što, tko će mu to priječit, i tko ga pitat smije: 'Što si učinio?'

9:13

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

Bog silni srdžbu svoju ne opoziva: pred njim poniču saveznici Rahaba.

9:14

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

Pa kako onda da njemu odgovorim, koju riječ da protiv njega izaberem?

9:15

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

I da sam u pravu, odvratio ne bih, u suca svojega milost bih molio.

9:16

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

A kad bi se na zov moj i odazvao, vjerovao ne bih da on glas moj sluša.

9:17

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

Jer, za dlaku jednu on mene satire, bez razloga moje rane umnožava.

9:18

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

Ni časa jednoga predahnut' mi ne da, nego mene svakom gorčinom napaja!

9:19

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

Ako je na snagu - tÓa on je najjači! Ako je na pravdu - tko će njega na sud?

9:20

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

Da sam i prav, usta bi me osudila, da sam i nevin, zlim bi me proglasila.

9:21

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

A jesam li nevin? Ni sam ne znam više, moj je život meni sasvim omrzao!

9:22

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

Jer, to je svejedno; i zato ja kažem: nevina i grešnika on dokončava.

9:23

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

I bič smrtni kad bi odjednom ubijo ... ali on se ruga nevolji nevinih.

9:24

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

U zemlji predanoj u šake zlikovaca, on oči sucima njezinim zastire. Ako on to nije, tko je drugi onda?

9:25

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

Od skoroteče su brži moji dani, bježe daleko, nigdje dobra ne videć.'

9:26

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

K'o čamci od rogoza hitro promiču, k'o orao na plijen kada se zaleti.

9:27

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

Kažem li: zaboravit ću jadikovku, razvedrit ću lice i veseo biti,

9:28

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

od mojih me muka groza obuzima, jer znadem da me ti ne držiš nevinim.

9:29

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

Ako li sam grešan, tÓa čemu onda da zalud mučim sebe.

9:30

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

Kad bih i sniježnicom sebe ja isprao, kad bih i lugom ruke svoje umio,

9:31

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

u veću bi me nečist opet gurnuo, i moje bi me se gnušale haljine!

9:32

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

Nije čovjek k'o ja da se s njime pravdam i na sud da idem s njim se parničiti.

9:33

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

Niti kakva suca ima među nama da ruke svoje stavi na nas dvojicu,

9:34

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

da šibu njegovu od mene odmakne, da užas njegov mene više ne plaši!

9:35

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

Govorit ću ipak bez ikakva straha, jer ja nisam takav u svojim očima!