Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

"A sada, gle, podruguju se mnome ljudi po ljetima mlađi od mene kojih oce ne bih bio metnuo ni s ovčarskim psima stada svojega.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Ta što će mi jakost ruku njihovih kad im muževna ponestane snaga ispijena glađu i oskudicom.

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Glodali su u pustinji korijenje i čestar opustjelih ruševina.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Lobodu su i s grmlja lišće brali, kao kruh jeli korijenje žukino.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Od društva ljudskog oni su prognani, za njima viču k'o za lopovima.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Živjeli su po strašnim jarugama, po spiljama i u raspuklinama.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Urlik im se iz šikarja dizao; po trnjacima ležahu stisnuti.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Sinovi bezvrijednih, soj bezimenih, bičevima su iz zemlje prognani.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Rugalicom sam postao takvima i njima sada služim kao priča!

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Gnušaju me se i bježe od mene, ne ustežu se pljunut' mi u lice.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

I jer On luk mi slomi i satrije me, iz usta svojih izbaciše uzdu.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

S desne moje strane rulja ustaje, noge moje u bijeg oni tjeraju, put propasti prema meni nasiplju.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Stazu mi ruše da bi me satrli, napadaju i ne brani im nitko,

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

prolomom oni širokim naviru i kotrljaju se poput oluje.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Strahote sve se okreću na mene, mojeg ugleda kao vjetra nesta, poput oblaka iščeznu spasenje.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Duša se moja rasipa u meni, dani nevolje na me se srušili.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Noću probada bolest kosti moje, ne počivaju boli što me glođu.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Muka mi je i halju nagrdila i stegla me k'o ovratnik odjeće.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

U blato me je oborila dolje, gle, postao sam k'o prah i pepeo.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

K Tebi vičem, al' Ti ne odgovaraš; pred Tobom stojim, al' Ti i ne mariš.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Prema meni postao si okrutan; rukom preteškom na me se obaraš.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

U vihor me dižeš, nosiš me njime, u vrtlogu me olujnom kovitlaš.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Da, znadem da si me smrti predao, saborištu zajedničkom svih živih.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Al' ne pruža li ruku utopljenik, ne viče li kad padne u nevolju?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Ne zaplakah li nad nevoljnicima, ne sažalje mi duša siromaha?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Sreći se nadah, a dođe nesreća; svjetlost čekah, a gle, zavi me tama.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Utroba vri u meni bez prestanka, svaki dan nove patnje mi donosi.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Smrknut idem, al' nitko me ne tješi; ustajem u zboru - da bih kriknuo.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Sa šakalima sam se zbratimio i nojevima postao sam drugom.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Na meni sva je koža pocrnjela, i kosti mi je sažgala ognjica.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

Tužaljka mi je ugodila harfu, svirala mi glas narikača ima.