Job 28

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

"Da, srebro ima svoja nalazišta, a zlato mjesta gdje se pročišćava.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

Ruda željezna iz zemlje se vadi, a iz rudače rastaljene bakar.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

Ljudi tami postavljaju granice i kopaju do najvećih dubina za kamenom u mraku zakopanim.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Čeljad iz tuđine rovove dube do kojih ljudska ne dopire noga, visi njišuć' se, daleko od ljudi.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Krilo zemlje iz kojeg kruh nam niče kao od vatre sve je razrovano.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Stijene njene safira su skrovišta, prašina zlatna krije se u njima.

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

Tih putova ne znaju grabljivice, jastrebovo ih oko ne opaža.

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

Zvijeri divlje njima nisu kročile niti je kada lav njima prošao.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

Ali na kamen diže čovjek ruku te iz korijena prevraća planine.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

U kamenu prokopava prolaze, oko mu sve dragocjeno opaža.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Žilama vode on tok zaustavlja; stvari skrivene nosi na vidjelo.

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Čovjek njezina ne poznaje puta, u zemlji živih nisu je otkrili.

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Bezdan govori: 'U meni je nema!' a more: 'Ne nalazi se kod mene!'

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Zlatom se čistim kupiti ne može, ni cijenu njenu srebrom odmjeriti;

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

ne mjeri se ona zlatom ofirskim, ni oniksom skupim pa ni safirom.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Sa zlatom, staklom ne poređuje se, nit' se daje za sud od suha zlata.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Čemu spominjat' prozirac, koralje, bolje je steći Mudrost no biserje.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Što je prema njoj topaz etiopski? Ni čistim zlatom ne procjenjuje se.

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Ali otkuda nam Mudrost dolazi? Na kojemu mjestu Razum prebiva?

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Sakrivena je očima svih živih; ona izmiče pticama nebeskim.

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Propast paklena i Smrt izjavljuju: 'Za slavu njenu mi smo samo čuli.'

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Jedino je Bog put njen proniknuo, on jedini znade gdje se nalazi.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Jer pogledom granice zemlje hvata i opaža sve pod svodom nebeskim.

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

Kad htjede vjetru odredit težinu i mjerilom svu vodu izmjeriti,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

kad je zakone daždu nametnuo i oblacima gromovnim putove,

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

tad ju je vidio te izmjerio, učvrstio i do dna ispitao.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

A potom je rekao čovjeku: Strah Gospodnji - eto što je mudrost; 'Zla se kloni' - to ti je razumnost."