Job 18

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Bildad iz Šuaha progovori tad i reče:

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

"Kada kaniš obuzdat' svoje besjede? Opameti se sad da razgovaramo!

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

Zašto nas držiš za stoku nerazumnu, zar smo životinje u tvojim očima?

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

O ti, koji se od jarosti razdireš, hoćeš li da zemlja zbog tebe opusti da iz svoga mjesta iskoče pećine?

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

Al' ugasit će se svjetlost opakoga, i neće mu sjati plamen na ognjištu.

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

Potamnjet će svjetlo u njegovu šatoru i nad njime će se utrnut' svjetiljka.

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

Krepki mu koraci postaju sputani, o vlastite on se spotiče namjere.

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

Jer njegove noge vode ga u zamku, i evo ga gdje već korača po mreži.

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

Tanka mu je zamka nogu uhvatila, i evo, užeta čvrsto ga pritežu.

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

Njega vreba omča skrivena na zemlji, njega čeka klopka putem kojim hodi.

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

Odasvuda strahovi ga prepadaju, ustopice sveudilj ga proganjaju.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

Glad je požderala svu snagu njegovu, nesreća je uvijek o njegovu boku.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

Boleština kobna kožu mu razjeda, prvenac mu smrti nagriza udove.

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

Njega izvlače iz šatora njegova da bi ga odveli vladaru strahota.

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

U njegovu stanu tuđinac stanuje, po njegovu domu prosipaju sumpor.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

Odozdo se suši njegovo korijenje, a odozgo grane sve mu redom sahnu.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

Spomen će se njegov zatrti na zemlji, njegovo se ime s lica zemlje briše.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

Iz svjetlosti njega u tminu tjeraju, izagnat' ga hoće iz kruga zemaljskog.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

U rodu mu nema roda ni poroda, nit' preživjela na njegovu ognjištu.

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

Sudba je njegova Zapad osupnula, i čitav je Istok obuzela strepnja.

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Evo, takav usud snalazi zlikovca i dom onog koji ne priznaje Boga."