Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Kad mi je duši život omrznuo, nek' mi tužaljka poteče slobodno, zborit ću u gorčini duše svoje.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Reću ću Bogu: Nemoj me osudit! Kaži mi zašto se na me obaraš.

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

TÓa što od toga imaš da me tlačiš, da djelo ruku svojih zabacuješ, da pomažeš namjerama opakih?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Jesu li u tebe oči tjelesne? Zar ti vidiš kao što čovjek vidi?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Zar su ti dani k'o dani smrtnika a kao ljudski vijek tvoje godine?

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Zbog čega krivnju moju istražuješ i grijehe moje hoćeš razotkriti,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

kad znadeš dobro da sam nedužan, da ruci tvojoj izmaknut ne mogu?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Tvoje me ruke sazdaše, stvoriše, zašto da me sada opet raščiniš!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Sjeti se, k'o glinu si me sazdao i u prah ćeš me ponovo vratiti.

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Nisi li mene k'o mlijeko ulio i učinio da se k'o sir zgrušam?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Kožom si me i mesom odjenuo, kostima si me spleo i žilama.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

S milošću si mi život darovao, brižljivo si nad mojim bdio dahom.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Al' u svom srcu ovo si sakrio, znam da je tvoja to bila namjera:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

da paziš budno hoću li zgriješiti i da mi grijeh ne prođe nekažnjeno.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Ako sam grešan, onda teško meni, ako li sam prav, glavu ne smijem dići - shrvan sramotom, nesrećom napojen!

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Ispravim li se, k'o lav me nagoniš, snagu svoju okušavaš na meni,

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

optužbe nove na mene podižeš, jarošću većom na mene usplamtiš i sa svježim se četama obaraš.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Iz utrobe što si me izvukao? O, što ne umrijeh: vidjeli me ne bi,

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

bio bih k'o da me ni bilo nije, iz utrobe u grob bi me stavili.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Mog su života dani tako kratki! Pusti me da se još malo veselim

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

prije nego ću na put bez povratka, u zemlju tame, zemlju sjene smrtne,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

u zemlju tmine guste i meteža, gdje je svjetlost slična noći najcrnjoj."