Isaiah 5

Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му. Възлюбеният ми имаше лозе на много тлъст хълм.

Zapjevat ću svojemu dragome, pjesmu svog ljubljenog njegovu vinogradu. Moj je dragi imao vinograd na brežuljku rodnome.

Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза, построи сред него кула, изкопа в него и лин. И очакваше да роди грозде, но то роди киселици.

Okopa ga, iskrči kamenje, posadi ga lozom plemenitom. Posred njega kulu on podiže i u nj tijesak metnu. Nadaše se da će uroditi grožđem, a on izrodi vinjagu.

И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мен и лозето Ми!

Sad, žitelji jeruzalemski i ljudi Judejci, presudite izmeđ' mene i vinograda mojega.

Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици?

Što još mogoh učiniti za svoj vinograd a da nisam učinio? Nadah se da će uroditi grožđem, zašto vinjagu izrodi?

И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано.

No sad ću vam reći što ću učiniti od svog vinograda: plot ću mu soriti da ga opustoše, zidinu razvaliti da ga izgaze.

И ще го запустя — няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него.

U pustoš ću ga obratiti, ni obrezana ni okopana, nek' u drač i trnje sav zaraste; zabranit ću oblacima da dažde nad njime.

Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък.

Vinograd Jahve nad Vojskama dom je Izraelov; izabrani nasad njegov ljudi Judejci. Nadao se pravdi, a eto nepravde, nadao se pravičnosti, a eto vapaja.

Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята!

Jao vama koji kuću kući primičete i polje s poljem sastavljate, dok sve mjesto ne zauzmete te postanete jedini u zemlji.

ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове — без жители;

Na uši moje reče Jahve nad Vojskama: "Doista, mnoge će kuće opustjeti, velike i lijepe, bit će bez žitelja.

защото десет акра лозе ще дадат един ват вино, и един кор семе ще даде една ефа плод.

Deset rali vinograda dat će samo bačvicu, mjera sjemena dat će samo mjericu."

Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие и продължават до късно вечер, докато ги разпали виното!

Jao onima što već jutrom na uranku žestokim se pićem zalijevaju i kasno noću sjede vinom raspaljeni.

И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му.

Na gozbama im harfe i citare, bubnjevi i frule uz vino, a za djelo Jahvino ne mare, ne gledaju djelo ruku njegovih.

Затова Моят народ е откаран в плен — от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда.

Stoga će u ropstvo narod moj odvesti, jer nema razumnosti, odličnici njegovi od gladi će umirati, puk njegov od žeđi će gorjeti.

Затова Шеол е разширил гърлото си и отворил безмерно устата си и в него слизат славата му и множеството му, и великолепието му, и онези, които се веселят в него.

Da, Podzemlje će razvaliti ždrijelo, razjapit će ralje neizmjerne da se u njih strmoglave odličnici mu i mnoštvo sa svom grajom i veseljem!

И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; и очите на гордите се снишават.

Smrtnik će nikom poniknuti, ponizit' se čovjek, oborit će se pogled silnih.

А ГОСПОД на Войнствата се възвишава в правосъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда.

Jahve nad Vojskama uzvisit će se sudom, i Bog će sveti otkrit' svetost svoju.

И агнетата ще пасат там като в пасбищата си, чужденци ще поядат запустелите места на тлъстите.

Jaganjci će pasti kao na pašnjacima, a jarci će brstiti po ruševinama bogataškim.

Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха — като с ремъци на колесница;

Jao onima koji na se krivnju vuku volovskom užadi i grijeh kolskim konopcem -

които казват: Нека побърза, нека ускори делото Си, да го видим! И нека приближи и дойде възнамеряваното от Светия Израилев, да го разберем!

onima što govore: "Neka pohiti, neka poteče s djelom svojim da bismo ga vidjeli, neka se približi i završi naum Sveca Izraelova da bismo znali!"

Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво!

Jao onima koji zlo dobrom nazivaju, a dobro zlom, koji od tame svjetlost prave, a od svjetlosti tamu, koji gorko slatkim čine, a slatko gorkim!

Горко на онези, които са мъдри в очите си, и които са разумни пред себе си!

Jao onima koji su mudri u svojim očima i pametni sami pred sobom!

Горко на онези, които са юнаци да пият вино и силни да размесват спиртно питие;

Jao onima koji su jaki u vinu i junaci u miješanju jakih pića;

които за дарове оправдават беззаконния и отнемат от праведния правото му!

onima koji za mito brane krivca, a pravedniku uskraćuju pravdu!

Затова, както огнен език пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще отлети като прах, защото отхвърлиха закона на ГОСПОДА на Войнствата и презряха словото на Светия Израилев.

Zato, kao što plameni jezici proždiru slamu i kao što nestaje suha trava u plamenu, tako će korijen njihov istrunuti, poput praha razletjet' se pupoljak njihov, jer odbaciše Zakon Jahve nad Vojskama i prezreše riječ Sveca Izraelova.

Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той простря ръката Си против него и го порази. И планините потрепериха и труповете им станаха като боклук сред пътищата. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Zato se raspali gnjev Jahvin protiv njegova naroda, i on diže ruku na nj i udari ga te se potresoše gore: trupla njihova leže k'o smeće po ulicama, ali gnjev se njegov još ne smiri, ruka mu je sveđer podignuta.

И Той ще издигне знаме за народите от далеч и ще подсвирне на живеещия на край земята; и ето, той ще дойде скоро, бързо.

On podiže stijeg ratni narodu dalekom, zazviždi mu na kraj zemlje, i gle: brzo, spremno hita.

Никой в него не е изморен, нито се спъва, никой не задрямва, не заспива, поясът на кръста им не се разпасва и ремък на обувките им не се скъсва.

U njemu nema trudna ni sustala, ni dremljiva niti snena, oko boka pojas ne otpasuje, na obući ne driješi remena.

Стрелите му са остри, всичките му лъкове опънати, копитата на конете му се считат като кремък, а колелата му — като вихрушка.

Strijele su mu dobro zašiljene, lukovi mu svi zapeti, kremen su kopita konja njegovih, vihor su točkovi bojnih mu kola.

Ревът му е като лъвица, реве като младите лъвове; ръмжи, сграбчва лова и го завлича и няма кой да го спаси.

Rika mu je k'o u lava i riče k'o lavovi mladi, reži, grabi plijen i odnosi, a nikoga da mu ga istrgne.

И ще ръмжи над него в онзи ден като бученето на морето. И ако се погледне към земята, ето, тъмнина и скръб, и светлината в облаците й е помрачена.

U dan onaj režat će na njega k'o što more buči. Pogledaš li zemlju - sve tmina, tjeskoba, svjetlost proguta tmina oblačna.