Hebrews 7

Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

Doista, taj Melkisedek, kralj šalemski, svećenik Boga Svevišnjega što je izašao u susret Abrahamu koji se vraćao s poraza kraljeva i blagoslovio ga,

на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

i komu Abraham odijeli desetinu od svega; on koji u prijevodu znači najprije "kralj pravednosti", a zatim i kralj šalemski, to jest "kralj mira";

без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

on, bez oca, bez majke, bez rodoslovlja; on, kojemu dani nemaju početka ni život kraja - sličan Sinu Božjemu, ostaje svećenik zasvagda.

Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

Pa promotrite koliki li je taj komu Abraham, rodozačetnik, dade desetinu od najboljega.

И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

Istina, i oni sinovi Levijevi, koji primaju svećeništvo imaju zakonsku zapovijed da ubiru desetinu od naroda, to jest od svoje braće premda su i ona izašla iz boka Abrahamova.

той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

Ali on, koji nije iz njihova rodoslovlja, ubra desetinu od Abrahama i blagoslovi njega, nosioca obećanja!

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

A posve je neprijeporno: veći blagoslivlja manjega.

И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от Този, за когото се свидетелства, че живее.

K tome, ovdje desetinu primaju smrtni ljudi, a ondje onaj, za kojega se svjedoči da živi.

И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

I u Abrahamu se, tako reći, ubire desetina i od Levija koji inače desetinu prima

защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

jer još bijaše u boku očevu kad mu u susret iziđe Melkisedek.

И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

Da se dakle savršenstvo postiglo po levitskom svećeništvu - jer na temelju njega narod je dobio Zakon - koja bi onda bila potreba da se po redu Melkisedekovu postavi drugi svećenik i da se ne imenuje po redu Aronovu?

Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

Doista kad se mijenja svećeništvo, nužno se mijenja i Zakon.

Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

Jer onaj o kojemu se to veli pripadao je drugom plemenu, od kojega se nitko nije posvetio žrtveniku.

Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

Poznato je da je Gospodin naš potekao od Jude, plemena za koje Mojsije ništa ne reče s obzirom na svećenike.

Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

To je još očitije ako se drugi svećenik postavlja po sličnosti s Melkisedekom:

който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

postao je svećenikom ne po Zakonu tjelesne uredbe, nego snagom neuništiva života.

защото се свидетелства: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

Ta svjedoči se: Zauvijek ti si svećenik po redu Melkisedekovu.

Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

Dokida se dakle prijašnja uredba zbog njezine nemoći i beskorisnosti -

понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

jer Zakon nije ništa priveo k savršenstvu - a uvodi se bolja nada, po kojoj se približujemo Bogu.

И както това не е станало без заклеване –

I to se nije zbilo bez zakletve. Jer oni su bez zakletve postali svećenicima,

защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

a on sa zakletvom Onoga koji mu reče: Zakleo se Gospodin i neće se pokajati: "Zauvijek ti si svećenik".

така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

Utoliko je Isus i postao jamac boljega Saveza.

При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

K tomu, mnogo je bilo svećenika jer ih je smrt priječila trajno ostati.

а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

A on, jer ostaje dovijeka, ima neprolazno svećeništvo.

Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

Zato i može do kraja spasavati one koji po njemu pristupaju k Bogu - uvijek živ da se za njih zauzima.

Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

Takav nam Veliki svećenik i bijaše potreban - svet, nedužan, neokaljan, odijeljen od grešnika i uzvišeniji od nebesa -

който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

koji ne treba da kao oni veliki svećenici danomice prinosi žrtve najprije za svoje grijehe, a onda za grijehe naroda. To on učini jednom prinijevši samoga sebe.

Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

Zakon doista postavi za velike svećenike ljude podložne slabosti, a riječ zakletve - nakon Zakona - Sina zauvijek usavršena. ÷ISUSA