Hebrews 10

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Budući da Zakon ima tek sjenu budućih dobara, a ne sam lik zbiljnosti, on uistinu žrtvama koje se - iz godine u godinu iste - neprestano prinose ne može nikada usavršiti one što pristupaju.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Ta ne bi li se prestale prinositi kad bogoslužnici, jednom očišćeni, ne bi više imali nikakve svijesti grijeha?

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

Ali po njima se iz godine u godinu podsjeća na grijehe.

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Jer krv bikova i jaraca nikako ne može odnijeti grijeha.

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

Zato On ulazeći u svijet veli: Žrtva i prinos ne mile ti se, nego si mi tijelo pripravio;

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

paljenice i okajnice ne sviđaju ti se.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Tada rekoh: "Evo dolazim!" U svitku knjige piše za mene: "Vršiti, Bože, volju tvoju!"

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

Pošto gore reče: Žrtve i prinosi, paljenice i okajnice - koje se po Zakonu prinose - ne mile ti se i ne sviđaju,

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

veli zatim: Evo dolazim vršiti volju tvoju! Dokida prvo da uspostavi drugo.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

U toj smo volji posvećeni prinosom tijela Isusa Krista jednom zauvijek.

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

I svaki je svećenik dan za danom u bogoslužju te učestalo prinosi iste žrtve, koje nikako ne mogu odnijeti grijeha.

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

A ovaj, pošto je prinio jednu jedincatu žrtvu za grijehe, zauvijek sjede zdesna Bogu

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

čekajući otad dok se neprijatelji ne podlože za podnožje nogama njegovim.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Jednim uistinu prinosom zasvagda usavrši posvećene.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

A to nam svjedoči i Duh Sveti. Pošto je doista rekao:

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

"Ovo je Savez kojim ću se svezati s njima nakon ovih dana", Gospodin govori: "Zakone ću svoje staviti u njihova srca i upisati ih u dušu njihovu.

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

I grijeha se njihovih i bezakonja njihovih neću više spominjati."

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

A gdje su grijesi oprošteni, nema više prinosa za njih.

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

Imamo dakle, braćo, slobodan ulaz u Svetinju po krvi Isusovoj -

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

put nov i živ što nam ga On otvori kroz zavjesu, to jest svoje tijelo;

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

imamo i Velikog svećenika nad kućom Božjom.

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

Pristupajmo stoga s istinitim srcem u punini vjere, srdaca škropljenjem očišćenih od zle savjesti i tijela oprana čistom vodom.

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

Čuvajmo nepokolebljivu vjeru nade jer je vjeran Onaj koji dade obećanje.

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

I pazimo jedni na druge da se potičemo na ljubav i dobra djela

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

te ne propuštamo svojih sastanaka, kako je u nekih običaj, nego se hrabrimo, to više što više vidite da se bliži Dan.

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

Jer ako svojevoljno griješimo pošto primismo spoznanje istine, nema više žrtve za grijehe,

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

nego strašno isčekivanje suda i bijesa ognja što će proždrijeti protivnike.

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Je li tko prekršio Zakon Mojsijev, bez milosrđa biva pogubljen na osnovi dvojice ili trojice svjedoka.

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Zamislite koliko li će goru kaznu zavrijediti tko Sina Božjega pogazi, i nečistom smatra krv Saveza kojom je posvećen, i Duha milosti pogrdi?

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Ta poznajemo Onoga koji je rekao: Moja je odmazda, ja ću je vratiti; i još: Sudit će Gospodin svome puku.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Strašno je upasti u ruke Boga živoga.

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

A spomenite se onih prvih dana kada ste, tek prosvijetljeni, izdržali veliku patničku borbu:

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

ovamo javno izvrgnuti porugama i nevoljama, onamo postavši zajedničari onih s kojima se tako postupalo.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

I doista, sa sužnjevima ste suosjećali i s radošću prihvatili otimanje dobara znajući da imate bolji, trajan posjed.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Ne gubite dakle pouzdanja! Pripada mu velika plaća!

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Postojanosti vam uistinu treba da biste vršeći volju Božju zadobili obećano.

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

Jer još malo, sasvim malo, i Onaj koji dolazi doći će i neće zakasniti

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

A pravednik će moj od vjere živjeti, ako li pak otpadne, ne mili se on duši mojoj.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

A mi nismo od onih koji otpadaju, sebi na propast, nego od onih koji vjeruju na spas duše.