Genesis 42

А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

Kad je Jakov čuo da u Egiptu ima žita, reče svojim sinovima: "Što tu zurite jedan u drugoga?

И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!

Čujem da ima žita u Egiptu. Otiđite dolje te nam ga odande nabavite da ostanemo na životu i ne pomremo."

Тогава десетте братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет.

Tako desetero Josipove braće siđe da nabavi žita iz Egipta.

А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

Benjamina, Josipova pravog brata, Jakov ne posla s ostalima. "Da ga ne bi zadesila kakva nesreća", govorio je.

И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.

Među onima koji su išli nabavljati žito, jer u zemlji kanaanskoj vladaše glad, bijahu i sinovi Izraelovi.

А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.

Josip je bio namjesnik u zemlji; on je dijelio žito svemu svijetu. Dođu tako i Josipova braća i poklone mu se licem do zemlje.

А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.

Josip prepozna braću čim ih ugleda, ali se prema njima vladao kao stranac i oštro im govorio. Zapita ih: "Odakle dolazite?" Odgovore: "Iz zemlje kanaanske došli smo da kupimo hrane."

И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.

Iako je Josip prepoznao svoju braću, oni njega nisu prepoznali.

Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!

Josip se sjeti snova što ih je o njima sanjao. I reče im: "Vi ste uhode! Došli ste da izvidite slaba mjesta ove zemlje."

А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!

Oni mu odgovore: "Ne, gospodaru! Tvoje su sluge došle da nabave hrane.

Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!

Svi smo sinovi jednog oca; pošteni smo ljudi; sluge tvoje nikad nisu bile uhode."

Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!

On će im opet: "Ne, nego ste došli da izvidite slaba mjesta ove zemlje."

А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.

Nato oni uzvrate: "Nas, tvojih slugu, bijaše dvanaestero braće - sinovi jednog oca, u zemlji kanaanskoj; najmlađi je sad s ocem, a jednoga više nema."

И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

No Josip im dobaci: "Onako kako sam vam već rekao: vi ste uhode!

Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът — няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат!

Ovako ću vas iskušati: odavde, tako mi faraona, nećete izići ako vaš najmlađi brat ne dođe ovamo!

Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не — жив е фараонът — наистина вие сте шпиони!

Pošaljite jednoga između sebe da vam dovede brata, a vi ostali u zatvor! Tako ću iskušati vaše riječi i vidjeti je li u vas istina ili nije. Inače, tako mi faraona, vi ste uhode!"

И ги постави под стража за три дни.

Potom ih baci u zatvor na tri dana.

А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

Treći im dan reče Josip: "Izvršite to, i ostat ćete na životu, jer sam ja čovjek bogobojazan.

Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си

Ako ste pošteni, neka jedan od vas ostane u zatvoru, a vi ostali idite i nosite žito svojim izgladnjelim domovima.

и ми доведете най-младия си брат. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.

Poslije toga dovedite mi svoga najmlađeg brata, tako da se obistine vaše riječi te da ne izginete." Oni pristanu.

И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.

Zatim je jedan drugom govorio : "Jao nama! Stiže nas kazna zbog našega brata; gledali smo njegovu muku dok nas je molio za milost, ali ga nismo uslišali. Stoga nas je ova nevolja snašla."

А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

Ruben im odvrati: "Zar vam nisam govorio: Ne ogrešujte se o mladića! Ali vi niste slušali. Sad se traži račun za njegovu krv."

А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

Nisu znali da ih Josip razumije, jer su se s njim razgovarali preko tumača.

И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им.

On se od njih udalji te zaplaka. Opet se vrati i razgovaraše s njima. Onda izdvoji Šimuna između njih i naredi da bude svezan na njihove oči.

Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха.

Potom Josip zapovjedi da im vreće napune žitom; da svakome njegov novac metnu u vreću i da im daju poputninu. Tako im učine.

А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам.

Tada oni natovare žito na svoje magarce i krenu odande.

Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала.

Kad na prenoćištu jedan od njih otvori svoju vreću da nahrani magarca, opazi svoj novac ozgo u vreći.

И каза на братята си: Парите ми са върнати — наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

"Moj je novac vraćen!" - povika braći. - "Evo ga u mojoj vreći!" Zadrhta srce u njima. Zgledaše se, uplašeni, i rekoše: "Što nam ovo Bog uradi!"

И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.

Došavši k svome ocu Jakovu u zemlju kanaansku, kazaše mu sve što ih je snašlo.

И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират страната.

"Čovjek koji je gospodar one zemlje", rekoše, "oštro nam je govorio i optužio nas kao uhode.

Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,

Pošteni smo ljudi, kazasmo mu, i nikad nismo bili uhode.

дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.

Bilo nas je dvanaestero braće, sinovi istog oca, ali jednoga više nema, dok se najmlađi sad nalazi s našim ocem u zemlji kanaanskoj.

И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,

Ali čovjek koji je gospodar one zemlje reče nam: 'Ovim ću doznati da ste pošteni ljudi: ostavite jednoga brata kod mene, a vi ostali uzmite što vam treba za izgladnjele domove, pa idite.

и ми доведете най-младия си брат. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

Onda mi dovedite svoga najmlađeg brata, tako da znam da niste uhode, nego pošteni ljudi. Poslije toga vratit ću vam vašeg brata, i vi ćete se moći slobodno kretati u ovoj zemlji.'"

А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

Kako su praznili svoje vreće, svaki nađe u vreći svoju kesu. Opazivši to, zapadoše u strah - i oni i njihov otac.

Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца — Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!

"Mene vi ostavljate bez djece!" - reče im njihov otac. - "Josipa je nestalo, Šimuna nema, a sad biste odveli i Benjamina. Sve se to na me svaljuje!"

А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

Onda Ruben reče svome ocu: "Ubij moja dva sina ako ti ga ja natrag ne dovedem! Predaj ga u moje ruke, i ja ću ti ga vratiti!"

А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

"Moj sin neće s vama!" - uzvrati on. - "Njegov je pravi brat već mrtav, a on je ostao sam. Ako bi ga na putu na koji ćete poći snašla nesreća, u tuzi biste otpravili moju sijedu glavu dolje u Šeol."